— Сложете първия набор електроди над префронталния кортекс — нареди неврологът. — Тук и тук. После втория отстрани на врата. Не забравяйте обаче базиларната фрактура на черепа. Действайте колкото се може по-внимателно.
Лиза стоеше отстрани и наблюдаваше, за да е сигурна, че указанията му ще бъдат изпълнени.
Джулиан се обърна да настрои тПТС уреда.
— Планът е да пуснем непрекъснат високочестотен ток в префронталния кортекс — каза й той, — като стимулираме едновременно блуждаещия нерв във врата и таламуса в мозъка с помощта на имплантираните електроди.
Лиза си представи цялото това електричество, минаващо през нервната система на Кат.
— Какви са шансовете за успех? За събуждането на Кат?
— Ще направим всичко по силите си. Прилагаме две техники, които са събуждали пациенти в минимално съзнателно или вегетативно състояние. Първата беше разработена в университета в Лиеж в Белгия. Стимулирането на таламуса с електричество временно събудило петнайсет души от различни степени на кома за достатъчно дълго време, че да отговарят на въпроси. Таламусът в общи линии играе ролята на копче за включване и изключване на мозъка. Ако го стимулираш с десет херца, заспиваш. Ако приложиш между четирийсет и сто, се будиш. Експериментът беше повторен успешно у нас и методът дори се прилага при пациенти в домашни условия.
Джулиан въздъхна.
— Какво има? — попита Лиза.
— Приятелката ти е в много по-лошо състояние от онези пациенти. Затова се надявам, че стимулирането на блуждаещия нерв, който е свързан с центровете на възбуда на мозъка, ще ни помогне да я събудим. Най-малкото техниката е била много успешна при съживяване на пациенти в една френска изследователска болница.
Лиза се замоли опитът да проработи.
— Но това не е лек — напомни й Джулиан. — Ако проработи, ефектът ще бъде само временен. И така или иначе, при толкова много ампери в и без това крехкото й състояние, опитът най-вероятно ще доведе до мозъчна смърт.
„Иначе казано, ще изпържим мозъка на Кат“.
Лиза кимна. Беше предупредила Монк за същото.
— Тя би поискала да опитаме.
Джулиан обаче се поколеба.
Изглеждаше несигурен.
— Какво те тормози? — попита тя.
— Неизвестното.
— Какво имаш предвид?
Той махна към останалите в стаята.
— Все още знаем съвсем малко за начина, по който функционира мозъкът. Опитите с електрическа стимулация постигат успех, но все още нямаме представа защо се получава.
Точно сега на Лиза изобщо не й пукаше за този въпрос.
„Важното е да се получи“.
— Всичко е готово, докторе — докладва една сестра и се дръпна от леглото.
Джулиан посегна да включи тПТС устройството и отново погледна Лиза.
Тя повтори последните думи на Монк.
— Направи го.
Той завъртя превключвателя.
13:49
В мрака високо над нея блесна звезда. Съвсем слабо, но достатъчно да разгони тъмнината. Съзнаването се сгъсти — мъгливо, като проядено от молци. Нужна бе цяла вечност за оформяне на съзнание и памет, дори да си спомни собственото си име.
„Кат…“
Съсредоточи се върху светлината. Тя оставаше слаба, но в такъв безкраен мрак бе ярка като фар. Кат имаше чувството, че е паднала в дълбок кладенец, от който вижда една-единствена блещукаща звезда. Знаеше, че трябва да се изкачи от ямата към светлината. Но й беше все така трудно да се съсредоточи, съзнанието й отслабваше и мъждукаше, заплашваше да угасне.
Въпреки това тя изгради в ума си въображаемо място, като си представи каменните стени на кладенеца. Заби пръсти в тях, намери опора за краката си и бавно се закатери към светлината. Докато пълзеше мъчително нагоре, светлината стана по-ярка.
Но наградата си имаше цена.
С всеки спечелен сантиметър болката растеше. Звездата пулсираше, излъчваше вълни от агония. Кат нямаше друг избор освен да понася бурята, да продължава напред в нея. Продължи да се катери в тази светлина, в това безкрайно мъчение. Вече гореше в мрака, пръстите й бяха пламъци, очите й кипяха в черепа.
Поколеба се и се плъзна надолу в мисления кладенец.
С всички сили заби огнени крайници в стените и се задържа. Светлината над нея помръкна. Идеше й да заплаче, да се предаде, да падне обратно в прохладния мрак, но…
„Трябва да продължа“.
Представи си защо.
Бебе на гръдта й. Целува мекия мъх на главата му. Мъничко бебе в пелени, миришещо на невинност и доверие. По-късно — смях под одеялата. Избърсване на солени сълзи, целуване на ударени места. Безкрайни въпроси за всичко и нищо.