Не че по принцип имаше особено време за нея.
Погледна отново часовника си и се намръщи.
„Остават само още четири минути“.
Представи си как слънцето в другия край на света приближава Тропика на Козирога. Когато пресечеше тази дължина, щеше да отбележи момента на истинското слънцестоене, когато зимата неизбежно се обръща към лятото, когато мракът започва да отстъпва пред светлината.
Идеалното време за тази демонстрация.
Доказателство на концепция.
— Fiat lux — прошепна тя.
Да бъде светлина.
Отпред по-ярка светлина осветяваше свод към спирално стълбище, водещо към недрата на библиотеката. Най-горното ниво се наричаше Благородният етаж заради красотата и историята му. Директно под него Средният етаж беше царство, достъпно единствено за библиотекарите, в което се съхраняваха най-редките книги.
Но целта на Шарлот се намираше един етаж по-долу.
Останалите вече трябваше да са се събрали. Шарлот мина покрай портрета на португалския крал Жоау V, който основал библиотеката, и стигна стъпалата, виещи се в спирала към най-долното ниво.
Докато се спускаше по тясното стълбище, до нея долетя тихо мърморене. Стигна последното стъпало и спря пред тежката врата от черно желязо, която беше отворена за случая. Върху нея имаше надпис Prisào Académica.
Усмихна се при мисълта, че под библиотека може да има затвор. Представи си как тук са затваряли буйни студенти и пияни преподаватели. Някога част от тъмницата на кралския дворец, този етаж продължил да се използва като университетски затвор до 1834 година. Днес беше единственият оцелял пример на средновековен затвор в цяла Португалия.
Мина през вратата на тъмницата. Голяма част от това ниво беше отворена за туристи, но имаше и заключени стаи, които се използваха за съхранение на книги. Шарлот тръгна към отсрещната страна, където модерната епоха беше навлязла в средновековното пространство. В една неизползвана част на тъмницата беше инсталирана нова компютърна система за дигитализиране на книги, която предлагаше още един начин за опазване на съхраняваните тук съкровища.
През това зимно слънцестоене компютрите щяха да служат на нова цел — не да запазят миналото, а да предложат поглед към бъдещето.
Влезе в хранилището и чу женски глас.
— A, embaixador Карсън, дойдохте точно навреме.
Облечена в спретнат тъмносин костюм и бяла блуза, дребната директорка на библиотеката Елиза Гуера дойде при Шарлот и я целуна по бузите.
— Не бях сигурна, че ще успея — каза Шарлот и се усмихна извинително. — В посолството има недостиг на персонал и покрай приближаващите празници цари пълен хаос.
Като посланик на САЩ в Португалия Шарлот имаше хиляди задачи за този ден, включително хващането на нощния полет до Вашингтон, за да бъде със съпруга си и двете си дъщери. Лора, по-голямата, се беше върнала от Принстън (алма матер и на Шарлот), където завършваше биотехнология. Другата й дъщеря, Карли, беше по-дива и мечтаеше за музикална кариера в Нюйоркския университет, като в същото време учеше инженерство.
Шарлот едва ли можеше да се гордее повече с тях.
Искаше й се те да бяха тук и да станат свидетели на този момент заедно с нея. Те бяха една от причините да помогне за основаването на тази организация, съставена от жени учени и изследователи. Благотворителната фондация беше издънка на по-голямата Коимбра Груп, обединение на над трийсет университета и изследователски центрове по целия свят.
В опита си да насърчава, поддържа и установява връзки между жените в науката, Шарлот и другите събрали се тук четири жени бяха основали „Брусас Интернешънъл“, кръстена на португалската дума за „вещици“. Векове наред жените, занимаващи се с лечение, експериментиращи с билки или просто изучаващи света около тях, били обявявани за вещици и еретици. Дори в Коимбра, където науката беше на почит, жените били изгаряни. Често това се случвало на големи ужасяващи зрелища, наричани Auto-da-Fé или Акт на вярата, на които десетки отстъпници и еретици били изгаряни заедно на клада.
Вместо да странят от този печат, Шарлот и останалите бяха решили да се опрат на него и дръзко бяха нарекли фондацията си Bruxas.
Но метафората не се ограничаваше единствено с името.
Елиза Гуера вече беше стартирала компютъра. На екрана бавно се въртеше светещият символ на организацията — пентаграм, вписан в кръг.
Петте върха на звездата символизираха петте намиращи се тук жени — оригиналния сбор, основал организацията в университета на Коимбра преди шест години. Те нямаха определен лидер. Всички бяха равни при вземането на решения.