Бяха кацнали на „Орли“, по-малкото от двете международни летища на града, което се намираше по-близо до целта им. По време на спускането бяха прелетели над Айфеловата кула, чийто железен скелет бе осветен като някаква авангардна коледна елха. Около основата й, разпрострян като искряща пола, имаше огромен празничен базар около гигантско виенско колело.
Грей не беше единственият, който оценяваше цялото това бляскаво зрелище.
Целият град сякаш се наслаждаваше на последната нощ на празника. Хората се мотаеха насам-натам, сгушени в дебели палта. Шофьорът на лимузината наби спирачки, когато група коледари пресече с песни Гастон-Боасие, запътила се към празненството в парка около малка католическа църква.
При вида на детския хор, готвещ се за изпълнението си, сърцето на Грей заби по-силно, когато си спомни какво е замислил за града врагът — древният Crucibulum.
Наложи му се да извърне поглед.
Голяма мраморна сграда заемаше отсрещната страна на улицата. Под стряхата й беше изписано Laboratoire National de Metrolgie et D’essais. Това беше домът на една от националните лаборатории на Франция — в този случай по инженерство, производство и метрология.
Грей поклати глава и се запита дали съдбата не ги е спряла нарочно тук, на това кръстовище между науката и религията. Погледна настрани към отец Бейли и сестра Беатрис, и двамата членове на Църквата на Тома, с които делеше седалката. Зад тях Джейсън седеше с Мара и Карли — трима млади хора на науката. Най-отзад Ковалски, целият мускули и инстинкт, беше опънал туловището си на третия ред.
Всички те бяха различни страни на човечеството.
Грей си спомни предишното усещане за течението на съдбата, затворило кръга от първата му мисия с монсеньор Вигор Верона до днес. Сега го усещаше още по-силно, сякаш във всичко това имаше някакъв ред, който не можеше да разбере, който оставаше скрит.
Накрая коледарите се махнаха и лимузината продължи навътре в 15-и арондисман на града. Почти бяха стигнали целта си.
Седящият до него Бейли прочисти гърлото си, загледан в минаващите покрай тях улици, светлини и празнуващи.
— Предполагам, че първоначалният план на Crucibulum е бил да атакува днес, на Коледа, когато ще всеят най-голям хаос.
— Вероятно не само поради това — каза Грей, който беше стигнал до същото заключение по време на деветдесетминутния им полет от Лисабон. — Атака по време на голям празник ще нанесе удар по града, когато е най-уязвим, когато бдителността е намалена, а дежурните от службите за сигурност са сведени до минимум и са разсеяни от празненствата.
— Актът би могъл да е и символичен — каза Бейли. — Да унищожат прочутия с декадентството си град в деня на раждането на Христос.
Грей кимна.
— Но ако сме прави, първоначалният график на врага би трябвало да е доста скъсен. Планирали са да отмъкнат технологията на Мара на двайсет и първи декември, което им дава само четири дни за организиране на кибератаката. Това би трябвало да означава, че предварително са подготвили всичко тук. Подредили са плочките си за домино отрано и само са чакали да бутнат първата, щом сложат ръка върху труда на Мара.
— Което вече са направили.
Грей кимна и зачака да види дали Бейли сам ще сглоби останалите части от картината.
Свещеникът внезапно откъсна поглед от улиците и се обърна към него.
— Нали не мислите… не, разбира се, че биха го направили.
Грей потвърди страховете му.
— Бързото мислене на Мара преди четири дни със сигурност е разстроило плана им. Но ако всичко в Париж е било подготвено и си остава налице, врагът пак може да направи всичко по силите си да спази графика. Поради причините, посочени преди малко.
— Смятате, че ще започнат кибератаката си тази нощ.
— Сигурен съм, че ще го направят.
Грей очакваше подобно нещо и беше описал на директор Кроу положението, докато летяха насам. Разказа всичко, което е научил, включително заплахата за Париж. На свой ред Пейнтър беше предупредил френските служби, които помагаха на операциите на „Сигма“ на място. Неясните снимки от охранителните камери в библиотеката вече се разпространяваха в града и района около него.
Идваше и още помощ.
Грей си погледна часовника. Монк вече би трябвало да е кацнал в базата Вилакубле, намираща се на тринайсет километра югозападно от града. Приятелят му щеше да се срещне с екипа им на уговореното място тук, в 15 арондисман.