Мара потръпна при мисълта, че тази участ може да се окаже реалност.
Компютърът съобщи със звуков сигнал, че сканирането е приключило. Мара погледна резултатите: 0,00 % съвпадения. Затвори очи и въздъхна.
„Чисто е“.
Джейсън също прочете резултата и я побутна по рамото.
— Значи Crucibulum още не се е опитал да качи Ева в системата на Париж.
— Не е — потвърди тя и уточни: — Ако изобщо цифровите отпечатъци са ефективни. Може и да си губим времето тук.
Джейсън се наведе и сложи ръка на рамото й.
— Престани да се съмняваш в себе си. Методиката ти е солидна, направо блестяща.
Тя погледна нагоре към него. Забеляза трапчинките, рехавия рус мъх върху брадичката и бузите му.
— Благодаря.
Той й се ухили.
— Разбира се, сега идва трудната част.
Тя се намръщи и погледна отново екрана, като се питаше какво иска да каже Джейсън.
— Чакането — уточни той. — Защото това ще проработи. Ако Crucibulum се опита да зарази инфраструктурата на Париж с програмата ти, ще го разберем.
Мара пое дълбоко дъх и почерпи от увереността му.
— Сканирането ще продължи автоматично. Ако засече код, отговарящ на някое от трийсет и шестте микроядра, ще ни уведоми незабавно.
Гризеше я обаче и по-голямо безпокойство, примесено с вина. Загледана във въртящото се колело на екрана, демонстриращо сканирането, тя го изказа на глас.
— Изобщо не трябваше да създавам Ева. Къде ми е бил умът?
— Ако не я беше създала ти, щеше да го направи някой друг — увери я Джейсън. — И може би е най-добре, че си била ти.
— Защо?
Джейсън отиде при бюрото, седна на ръба му и завъртя стола й към себе си.
— Прегледах дизайна ти. Архитектурата на Xénese е блестяща, от използването на чипа на „Гугъл“ до включването на хамелеонските вериги.
— Хамелеонски вериги ли? — обади се Карли.
Мара обясни, благодарна за разсейването.
— Логически вериги, които могат да променят функциите си в движение и дори да се поправят сами.
— Освен това правят системата безкрайно по-гъвкава — каза Джейсън. — Направо шибано гениално, ако ме простите за израза.
— Няма нищо. — На лицето на Мара се появи усмивка, първата сякаш от месеци. — Всичко е наред.
Джейсън също се ухили.
— И тази гъвкавост ти е позволила да програмираш неувереност в творението ти.
Карли се намръщи.
— Не разбирам. Защо би искала Ева да е неуверена?
Джейсън започна да обяснява, но Карли го прекъсна с вдигната ръка и погледна Мара.
Тя пое предизвикателството.
— Неувереността е ключов аспект в човешкото разсъждение. Без нея никога нямаше да се съмняваме в решенията си. Щяхме през цялото време да сме сигурни, че сме прави. Тази увереност може да увреди с времето способността на НИ да се учи. Но ако е несигурен и може да се съмнява, НИ може да започне да преценява себе си, да се пита дали дадено действие или решение ще има желаните последствия и ще го тества по-пълно. По този начин той започва да разбира вероятността — и по-точно заплетените отношения между причина и следствие.
Джейсън кимна.
— Това означава…
— Знам какво означава — сопна се Карли. — Не е нужно да ми обясняваш като на малоумна.
Мара се опита да се намеси.
— Не мисля, че Джейсън искаше точно това.
Опитът й за помирение само раздразни Карли още повече.
— Както и да е — рече тя.
Джейсън не опита да смени темата.
— Мисля, че се отвлякохме. Мара, преди малко се запита дали изобщо е трябвало да рискуваш със създаването на Ева. Чудесно е, че си го направила.
— Защо?
— Защото иначе би могла да се обречеш.
— Да се обрека ли? В какъв смисъл?
— Чувала ли си за Василиска на Роко?
Мара поклати глава и погледна Карли, която сви рамене и очевидно отказа да признае същото. Все пак любопитството накара приятелката й да застане по-близо до нея.
Джейсън въздъхна и потърка брадичка.
— Тогава може би е по-добре да зарежа това. Може да ти навреди, ако обясня… и на всичкото отгоре определено не искам отново да ме обвинят, че обяснявам като на малоумни.
И погледна Карли с едва доловима усмивка. Мара не се сдържа и също се усмихна, запленена от закачливото му поведение.
— Добре — изсумтя Карли. — Какво, по дяволите, е Василискът на Роко и защо не бива да знаем за него?