— Или поне да не им се объркват главите. — Но Джейсън не беше свършил.
— Наскоро един от големите играчи в сектора основа нова църква, Пътя на бъдещето, като дори си уреди тя да бъде освободена от данъци. Според устава й целта на църквата е осъзнаване, приемане и почитане на божество, основаващо се на изкуствен интелект. Така че някои очевидно са направили залозите си и вземат мерки да се представят в добра светлина пред бъдещия богоподобен ИИ.
— Това е някакъв майтап — каза Карли.
Джейсън поклати глава.
— Създателят на църквата е абсолютно сериозен. И може би трябва да бъде. — Той погледна Мара. — Така че може би е най-добре, че си създала Ева. Ако не друго, ти вече вършиш работата на този бъдещ бог.
— В такъв случай по-добре да се заема отново — каза Мара.
Но преди да успее да се обърне към компютъра, някакво раздвижване в съседната стая привлече вниманието им. Докато бяха разговаряли, там беше пристигнал още някой. Командир Пиърс държеше новодошлия в мечешка прегръдка. Мъжът беше облечен в жълто-кафяв гащеризон и пилотско яке. Лицето му и дори бръснатата му глава бяха зачервени.
— Кой е този? — попита Мара.
Джейсън тръгна към вратата.
— Да се надяваме, очакваната помощ.
22:32
— Появи се най-после — рече Грей.
Притисна Монк за последен път, преди да го пусне, като се мъчеше да покаже какво облекчение изпитва, че приятелят му е до него — и колко съжалява за загубата му.
— Разбрах за Кат — каза той.
Ковалски потупа Монк по рамото с ръчището си.
— Шибана работа.
Монк поклати глава и заби поглед в краката си.
— Тя би искала да съм тук. — Когато вдигна очи, в тях нямаше сълзи, а само стоманена решимост. — Ще върна момичетата у дома. Заради Кат и заради себе си.
— Ще се погрижим това да стане — рече Грей. — Дотогава Сейчан ще се грижи за тях. Ще ги пази.
— Знам, че ще го направи. — Монк се пресегна и стисна рамото му. — Ще върнем всички у дома. Каквото и да става.
— Точно така.
Грей пое непоколебимата увереност на най-добрия си приятел и я остави да го изпълни до мозъка на костите му и да пропъди опасенията, които го измъчваха.
— И сега какво? — попита Монк. Погледът му се насочи към съседната стая и Джейсън, който идваше от компютърната лаборатория.
Грей го запозна набързо със ситуацията и го представи на отец Бейли и сестра Беатрис.
— Те са от Църквата на Тома.
Мрачното настроение на Монк леко се разведри.
— Като Вигор ли?
Бейли стисна ръката му.
— Той беше чудесен човек. Мога само да се надявам, че ще оправдая доверието му.
— Аз също. Задачата никак не е лесна.
— Ще направя всичко по силите си. Възрастната монахиня само сведе глава, признавайки същото.
— А ти? — попита Грей. — Някакви новини?
— Не. — Той хвърли последен поглед към съседната стая, като леко обърна гръб на Грей. — Нищичко. Давайте сега намерим кучите синове, които са откраднали онази технология.
17
25 декември, 23:18
Париж, Франция
Тодор Иниго чакаше дълбоко в катакомбите — но търпението му започваше да се изчерпва. Погледна си часовника. Указанията на Великия инквизитор за подробностите около кибератаката срещу града над главата му бяха категорични. Париж беше избран заради своята упадъчност и себеугаждащото си езичество. Той беше идеалният пример за света.
Дори времето беше специално избрано.
Не по-късно от полунощ.
Началото на падането на Париж трябваше да настъпи днес.
На Рождество.
Все още на колене, той погледна нагоре и си представи спектакъла високо над него, където денят на Христовото раждане бе снизен до хедонистично зрелище от светлини, консуматорство и лакомия. След като всичко беше подготвено, той бе прекарал последните два часа тук в молитва. Килията му в катакомбите се осветяваше от една-единствена свещ. Прошепна на латински благодарност към Бог, че ги е дарил с единствения си Син, като в същото време си мислеше за разрухата, която щеше да започне.
„Всичко за Негова слава“.
Бяха избрали тези подземия за операцията както поради практични съображения, така и заради символиката. Парижките катакомби — градът на мъртвите — представляваха вековна плетеница от крипти и тунели, тъмен свят под яркия Град на светлината, сянката, която той се опитваше да скрие. Докато подготвяше операцията, Тодор беше научил всичко, което можеше да се научи за това място.
Навремето катакомбите били каменоломни — наречени les carrieres de Paris — в покрайнините на града. Спускаха се на десет етажа под земята; създателите им прокопавали огромни зали и стотици километри тунели. С времето Париж се разраснал като тумор върху стария лабиринт и днес половината от града се намираше над някогашните мини.