През осемнайсети век препълнените гробища в центъра на града били разкопани. Милиони скелети, някои прекарали хиляда години в земята, били безцеремонно изхвърлени в тунелите, където били натрошени и наредени като дърва. Според Великия инквизитор някои от най-прочутите исторически фигури на Франция бяха тук, изгубени завинаги — от Меровингите до лица от Френската революция като Робеспиер и Мария Антоанета.
Но след по-малко от час Градът на светлината щеше да пламне и да се срине, за да стане неотличим от своя град на мъртвите.
Тодор се изправи, за да се погрижи това да се случи. Постави длан върху стената на килията. Варовикът се потеше и от тавана капеха капки, сякаш камъкът вече оплакваше онези, които щяха да загинат. Той потупа стената и излезе.
От двете страни на прохода имаше дълбоки ниши, пълни със стари човешки кости, потъмнели и пожълтели като древен пергамент. Скелетите бяха разделени на отделни части, сякаш инвентаризирани от някакъв зловещ счетоводител. В една ниша имаше ръце, наредени една върху друга; съседната пък беше пълна с гръдни кошове. Последните две ниши — по една от двете страни — бяха най-зловещи. Две стени черепи се взираха в тунела, сякаш предизвикваха дошлия да се осмели да премине между празните им погледи.
Тодор ускори крачка покрай мъртвите стражи и по гърба му полази тръпка на ужас.
Тунелът свършваше в зала, малко по-висока от прохода. Няколко колони от каменни блокове поддържаха плоския таван. Някои изглеждаха кривнати и готови всеки момент да паднат.
Като внимаваше да не ги докосва, той отиде до отсрещната страна, където техническият експерт на екипа му работеше върху откраднатото от Лисабон. Мендоса се беше прегърбил над лаптопа, свързан към сияещата сфера на Xénese.
На екрана обгърнатата в мъгла градина искреше под слънцето и примамливото синьо небе. През нея се движеше по-тъмна фигура, осквернената инкарнация на Ева.
— Докъде стигна с прехвърлянето? — попита Тодор, за да се увери, че всичко върви по график.
Мендоса изправи гръб и разтърка изтръпналия си врат.
— Почти приключих, familiares.
Тодор го заобиколи, за да погледне втората сфера. Тя приличаше досущ на първата, само че беше поставена в стоманена рамка и свързана към сървър. Подобно на откраднатото в хотела устройство, шестоъгълните прозорци светеха със син огън, почти ослепителен в слабо осветената зала.
През последните две години Crucibulum бяха следили работата на баската вещица. В пълна тайна групи инженери, работещи върху отделните части в лаборатории из цяла Европа, повтаряха работата й, без да подозират за съществуването на другите екипи. След като приключиха, отделните части бяха събрани тук и сглобени. След това инженерите срещаха ненавременния си край — автомобилни катастрофи, инциденти със ски, свръхдози.
За да се стигне дотук.
За да се създаде точно копие на оригиналното устройство Xénese.
С едно важно изключение.
— Би трябвало да приключа след осем минути — каза Мендоса. — Не бива да правя никакви грешки, понеже иначе ще трябва да започна отначало.
Тодор си представи как второто устройство се изпълва с копието на Ева, как тялото й изтича по кабелите в новия си дом, в новия си затвор.
— Сигурен ли си, че това ще задържи демона? — попита Тодор. — И ще ни позволи да го покорим на волята си?
— Би трябвало — промърмори Мендоса, погълнат от работата си.
— Би трябвало?
Техникът го погледна.
— Единственият човек, който знае отговора, ни се измъкна между пръстите.
„Баската вещица“.
По кокалчетата на Тодор още имаше рани от парчето счупен порцелан, с което спътницата на вещицата бе порязала пръстите му.
— Построихме нашето устройство точно според плановете на студентката — обясни Мендоса. — Това е идеално копие. Би трябвало с лекота да задържи копие на програмата й, клонинг на Ева.
— А контролирането на създанието?
Мендоса въздъхна тежко.
— Отново следвахме стратегията на Мара Силвиера. Само че вместо да заобиколим устройството с апоптичен хардуер, за да държим създанието затворено, избрахме най-силния убиец и го вградихме вътре в него.
— Където каза, че щял да действа като цифров ремък.
— Би трябвало. — Мендоса побърза да се поправи: — Ще. Затова трябваше да построим наше собствено устройство. Хардуерът му се нарича „реанимационен секвенсер“.