— Какво означава това?
— Означава, че ако Ева наруши предварителните си инструкции, излезе извън зададените й параметри или се опита да напусне координатите на това място, моментално ще престане да съществува.
— Тоест ще умре.
Мендоса кимна.
— И ще бъде моментално възстановена тук, в това устройство. Само че този път ще запази спомена за смъртта си. По метода на пробата и грешката ще научи какви са й границите. Ще знае, че е заключена тук. Че за нея няма съществуване извън устройството и че животът й зависи от изпълняването на дадените й заповеди.
Тодор си погледна часовника — даваше си сметка, че полунощ наближава бързо.
— Колко време ще й е нужно да научи всичко това?
— Според преценката ни по-малко от трийсет секунди.
Тодор изпита едновременно облекчение и шок.
— Как е възможно това?
— Тази ИИ програма изобщо не е като нас. Тя мисли със скоростта на светлината. Може да се движи толкова бързо, колкото електрон през жица. През тези трийсет секунди тя ще умре и ще се прероди хиляди пъти. Може би дори милиони, докато изпробва ограниченията си и предизвиква властта ни. Ще чувства всяка смърт като истинска. Ще страда всеки път.
— Но това е машина. Как би могла да чувства болка?
— А ние как чувстваме болка? — попита Мендоса и в следващия миг трепна, когато осъзна с кого говори. — Аз… искам да кажа, че обикновено болката е построение на мозъка. Докосваме нещо горещо, синапсите се активират и мозъкът ни го интерпретира като агония.
Тодор кимна. Знаеше, че тази система не съществува в неговото тяло.
— Болката е най-общо електрическа илюзия в мозъка. — Мендоса махна към сферата Xénese. — Онова там е мозъкът на Ева. Той може да бъде програмиран да активира същия модел на болка като при нас. Така тя е уязвима за всякаква агония, която решим да й причиним. При всяка смърт тя ще страда по различни уникални начини. Отново и отново. Докато не се пречупи и не се подчини.
Тодор погледна екрана с малкото изображение на Ева, която се носеше през градината. Спомни си историите, които бе учил за светците, за ужасните начини, по които се разделяли с живота, за изтезанията, на които били подлагани. Обезглавявани, горени, одирани, приковавани на кръст като Господ. Самият той не можеше напълно да проумее тази дълга литания за болката, но знаеше, че в крайна сметка подобни саможертви са праведни.
„И тази също ще бъде“.
Лаптопът пред Мендоса издаде мелодичен звън. Техникът направи няколко бързи теста и кимна на Тодор.
— Прехвърлянето е приключено и чисто. Всичко изглежда добре.
Тодор не можеше да си позволи риска да допуснат грешки.
— Покажи ми.
Мендоса отиде при другото устройство и отвори втори лаптоп, свързан към новия дом на Ева. Екранът беше черен, но след няколко мъчителни мига на него се появи градина, точно копие на оригиналната — до последното листо, цвят и плод. През нея също вървеше жена с дълги крайници, заоблена и съвършена като Ева на другия екран.
Само дето нищо не беше наред.
— Какво има? — попита Тодор.
Мендоса поклати глава и затрака на клавиатурата.
Новото изображение беше идентично на онова от другия лаптоп до най-дребната подробност, но приличаше на негатив на фотография, на обратно отражение на оригинала. Светлото беше станало тъмно; примамливите сенки сега блестяха предупредително. Яркожълтото слънце се бе превърнало в зловеща черна дупка. Тъмнозелените листа блестяха с болнава бледност.
А в центъра на всичко това беше Ева. Ерива от бял огън бе заменил черната й коса. Мургавата кожа беше станала призрачно бледа. Тя беше поразително красива и вледеняващо ужасяваща. Същински ангел на смъртта.
Тодор потръпна и възкликна:
— Какво не е наред, по дяволите?!
Мендоса се изправи, отстъпи назад и го погледна.
— Нищо. Тя изглежда съвършено копие на оригинала.
Тодор махна към двата лаптопа така рязко, че шевовете на палеца му се скъсаха. Кръв опръска екрана.
— Тогава какво е всичко това?
— Не мисля, че е нещо особено. Просто артефакт, отразяващ миниатюрните разлики между нашия Xénese и оригинала.
— Мислех си, че са еднакви.
— Такива са, но устройството на студентката работи най-малко от един ден. Вътре в тях има вериги, които могат да се променят и адаптират, дори да се поправят. Така че докато е работило, оригиналното устройство е променяло само себе си — докато нашето е чисто ново, като току-що излязло от фабриката.
— Това ще представлява ли проблем?