Но докато разговаряха, той доказа на Грей, че си разбира от работата.
— Симон, можеш ли да ни кажеш какво е състоянието на…
— … електрическата мрежа на града. Дадено. — Той кимна и се наведе под ръката на Грей, за да влезе в лабораторията. — Ще ти дам карта на подстанциите и другите най-важни елементи от инфраструктурата.
„Определено си разбира от работата“.
Грей се обърна към Ковалски.
— Остани тук с отец Бейли и сестра Беатрис. Всички да са готови за действие.
Ковалски потупа дългото си палто и скритото под него оръжие.
— Винаги съм готов за действие.
Френските служби бяха съдействали за пристигането им в града и им бяха разрешили да задържат оръжията си.
Отец Бейли вдигна телефон със светещ екран. На лицето му беше изписана тревога.
— Когато токът спря, разговарях с човек от Северна Испания, стария бастион на Crucibulum. Изглежда, в планините става нещо, но връзката прекъсна.
Грей даде знак на Ковалски.
— Използвай сателитните ни телефони. Би трябвало да работят дори без мрежа. Увери се, че не сме сбъркали адреса тук.
Страхът го гризеше. Врагът не трябваше да се намира физически в Париж, за да използва откраднатата от Мара технология. Теоретично можеха да започнат атаката си от всяка точка на света. Единственият намек, че може би не е така, беше информацията на Бейли от La Clave, Ключа, че една клетка на Crucibulum е била пратена в Париж. Но дори тези сведения не означаваха задължително, че откраднатата технология се намира в града.
В крайна сметка имаше само един начин да разберат със сигурност.
Заедно с Монк и Джейсън той влезе в компютърната лаборатория. Мара тракаше бясно на клавиатурата с една ръка, а с другата местеше мишката. През половината екран течеше код, а другата половина показваше карта на Париж, върху която беше наложена светеща плетеница от алени линии. Докато Грей приближаваше, някои нишки угаснаха.
Карли стоеше със скръстени на гърдите ръце и надзърташе над рамото на Мара.
— Това със сигурност е Ева. — Тя разплете ръце и посочи потока данни. Отделни части от него примигваха в синьо и изчезваха, после светваха нови. — Това са съвпадения с дигиталния й пръстов отпечатък.
— Те… те са навсякъде — ахна Мара; местеше поглед между двете половини на екрана. — Но седем от трийсет и шестте микроядра са зависими от времето.
— Което означава, че остаряват с хода на програмата — обясни Джейсън. — И ние можем да ги използваме като малки дигитални таймери.
Мара кимна, без да спира да работи.
— Колкото по-стари са, толкова по-отдалечени сме от източника. Използвам времевите щампи, за да ги проследя до мястото, където са се появили.
„До Xénese устройството“.
Грей гледаше как още части от мрежата на екрана се сриват. Погледна назад към отец Бейли. Свещеникът беше вдигнал към ухото си телефона на Ковалски.
— Можеш ли да ни кажеш дали устройството ти е в града, а не някъде другаде?
— Да… не… не със сигурност. — Мара очевидно беше шашардисана.
Карли постави ръка на рамото на приятелката си, за да я успокои. Не каза нищо, но посланието беше ясно: „Можеш да го направиш“.
Мара пое дълбоко дъх и опита отново.
— Аз… от липсата на дигитални отпечатъци в мрежите извън пределите на града съм сигурна, че Ева е пусната тук. — Хвърли бърз поглед към Грей. — Мисля, че те дори я ограничават по някакъв начин.
„Държат пораженията в рамките на града — поне засега“.
Още алени линии върху картата на Париж угаснаха.
Внезапен ярък проблясък, съпровождан от резонантен гръм, накара всички да погледнат към града. На около километър и половина на запад от мъглата се стрелна огнена колона и облиза небето. Джейсън изруга и като че ли понечи да каже нещо, когато изригна друга огнена вихрушка, този път на юг. След това трета и четвърта. Една експлодира само на няколко пресечки от тях. От ударната вълна стъклата на сградата се разтресоха и това накара всички да приклекнат.
Последваха още експлозии.
В обгърнатия в мъгла град запламтяха десетки огнени точки.
— Ето — каза Симон и насочи вниманието им към работната си станция. На екрана имаше карта на Париж, върху която се кръстосваха жълти, сини и зелени линии. — Някой претоварва трансформаторите и ги взривява систематично.
„Ева“.
Симон почука екрана, като в същото време хвърляше погледи към града.