— Вижте тук, тук и тук. Взривовете стават там, където се пресичат жълтите и сините линии. По-точно там, където газопроводите се намират близо до трансформаторите. Сякаш някой е качил налягането в газопроводите и е предизвикал пробиви. Или може би нарочно ги е отворил.
— Така или иначе, експлодирането на трансформатор в близост до изпускащ тръбопровод е като да хвърлиш запалена клечка в резервоар — каза Джейсън.
Симон се обърна към Грей.
— Какво би могло да направи това. Подобно… merde е много сложно за изпълнение. Никой хакер не би могъл да го постигне.
По-рано Грей беше предупредил Симон и хората му за потенциална кибератака срещу града, но не беше разкрил напълно източника на заплахата. Френските служби бяха настояли да премълчи. Подробностите около проекта на Мара бяха с ограничен достъп, което не бе изненадващо. Националната киберсигурност както в Съединените щати, така и в чужбина, си оставаше забулена под пластове секретност. Особено сега, когато ключовите инфраструктури по целия свят ставаха все по-сложни и зависеха все повече от компютри и софтуер, което ги правеше уязвими за кибератаки.
А самите атаки ставаха все по-сложни, автоматизирани и самоуправляващи се. Подобно на вируса Стъкснет, който беше поразил иранските заводи за обогатяване на уран и бе извадил от строя центрофугите им. Или на вируса Бластер, който беше предизвикал масово спиране на тока в Съединените щати и беше причинил щети за милиарди.
Но те бяха нищо в сравнение с онова, което поразяваше системите тук.
Грей отговори на неизречения въпрос на Симон, тъй като сметна, че той трябва да знае.
— Имаме си работа с усъвършенстван ИИ. Именно той извършва атаката.
— ИИ? — възкликна Симон изненадано. — Vraiment?
Нов взрив отговори на въпроса му.
Грей се загледа към горящия град.
— Трябва да открием къде…
— Тук — почти викна Мара, завъртя стола си, после го завъртя обратно и стана. Посочи развълнувано картата на екрана. — Точно тук.
По време на експлозиите и дискусиите не беше престанала да работи нито за миг. На екрана червената мрежа се беше свила до малък примигващ кръг. Всички се събраха около нея. Мястото беше наблизо, в съседния район — Четиринайсети арондисман. Червеният кръг се намираше в средата на зелен квадрат между плетеница от улици.
— Това някакъв парк ли е? — попита Грей.
Симон избута стола си към работната станция и се намръщи.
— Не, гробище е.
„Гробище?“
— Гробището Монпарнас. Второто по големина. Много прочути писатели и художници са погребани там. Бодлер, Сартър, Бекет.
На Грей не му пукаше кой е погребан там. Мястото изглеждаше безсмислено.
— Мара, сигурна ли си, че си определила правилното място? Дори през нощта ми се вижда странно да започнеш масирана кибератака, докато си на открито.
Мара също се намръщи.
— Може да действат от някоя крипта.
Грей поклати невярващо глава.
— Ще им трябва захранване и… — Обърна се към Симон и го изтика заедно със стола му обратно към другата работна станция. — Покажи ми на твоята карта къде е мястото.
Симон увеличи изгледа към гробището. Грей сравни картината с тази на екрана на Мара. Протегна ръка и почука центъра на гробището. Там се пресичаха две линии — жълта и зелена.
— Жълтата е електропровод — каза той. — А зелената каква е?
Симон вдигна глава и се опули.
— Кабел на телеком. Наш.
— Значи наистина са в гробището. — Грей кимна на Мара, за да й се извини, че се е усъмнил в нея.
— Не — каза Симон. — Не са в гробището.
— Какво искаш да кажеш?
— Под него са. Прекарали сме кабела през тунелите под гробището, през част от катакомбите. През града на мъртвите.
„Гробище под гробището“.
Разбира се, че Crucibulum биха избрали подобно място.
— Точно там са — каза Грей.
— Но как ще ги открием долу? — попита Монк.
Симон вдигна ръка.
— Познавам катакомбите. Навремето бях Плъх.
Монк повдигна развеселено вежди.
— Бил си плъх ли?
— Така наричат катафилите — онези, които изследват града на мъртвите. Когато бях от тях, научих всички тайни входове към катакомбите, включително един близо до гробището.
Грей го задърпа за ръката.
— В такъв случай идваш с нас.
Симон като че ли съжали, че е споделил доброволно тази информация, но после погледна горящия град и кимна.
Грей се обърна.
— Монк, вземай Ковалски. Джейсън, ти остани тук с Мара и Карли. Отваряй си очите, ако стане нещо. Дръж ни в течение.