— Разбрано.
Грей подкара всички, като подбра Ковалски и екипировката в съседната стая. Спря само колкото да вземе от раницата на Джейсън още едни очила за нощно виждане за Симон. Отец Бейли изглеждаше готов да ги последва, но Грей го спря и кимна към сателитния телефон в ръката му.
— Какво научи от твоите хора в Испания?
— Не много. Контактите ми от Ключа се надяват да получат нова информация през следващия час.
— Тогава задръж телефона. Двамата със сестра Беатрис останете тук. Информацията може да ни потрябва. А там, където отиваме, няма да има сигнал.
— Къде отивате?
Грей тръгна, подкарвайки екипа си към стълбището.
— В града на мъртвите.
Ковалски рязко се обърна.
— Какво? Майтапиш се.
Монк го тикна към стълбите.
— Не, мъртвешки сериозен е.
00:22
— Gratular tibi de hac gloria — напевно каза на латински Великият инквизитор.
Тодор бе сложил длан върху лявото си ухо, за да чува хвалбите и поздравленията. Слушалката му беше свързана с таблет, който имаше достъп до VoIP рутера, прикачен към кабела на телекома. Това му позволяваше да общува с външния свят и да наблюдава пораженията, които беше нанесъл на упадъчния град.
На екрана светеше сателитен изглед към Париж. В предградията още светеше, но в рамките на самия град се беше възцарил мрак. Сякаш в земята беше изрязана дупка.
„Или по-скоро врата към ада“.
На различни места в черната яма светеха пожари — поне десет, които бавно се разрастваха. Пожарникарите никога нямаше да успеят да задушат пречистващите пламъци. Демонът беше прекъснал не само електричеството, а и водата на града, като бе изключил помпените станции и бе отворил аварийните шлюзове, за да намали налягането. След време спешните екипи щяха да ги задействат отново ръчно, но за града вече щеше да е късно.
Той превключи с пръст на новинарски канал от Лондон, който тъкмо започваше да съобщава за атаката. Картината беше без звук, но репортерът стоеше пред парижка болница. Сградата беше осветена от аварийни генератори и рязко изпъкваше на фона на потъналия в мрак град. В далечината бушуваше пожар, който бълваше пушек и пепел. Пред обектива се появи линейка и наби спирачки при входа на спешното отделение, където вече имаше и други, чиито светлини примигваха тревожно. Тротоарът беше задръстен от носилки. Доктори и медицински сестри тичаха насам-натам.
Тодор превключи на други канали.
… пожарна, спряла безпомощно до разразил се пожар.
… хора, излизащи тичешком от облаци пушек, с почернели от сажди лица.
… жена на колене, ридаеща над мъничко телце в скута си.
Не се нуждаеше от сателитните картини и новините, за да знае, че е постигнал успех. Още в самото начало беше чул далечните експлозии. А сега във влажния въздух на катакомбите можеше да се долови дори миризмата на дим.
Тук цареше тежка тишина. Намираха се на шейсет метра под гробището Монпарнас и хаосът горе не можеше да проникне до тези дълбини. Катакомбите се бяха превърнали в притихнала катедрала. Тежестта и неподвижността подсилваха усещането за святост и праведност.
Тодор знаеше, че каузата му е справедлива.
Останалите от екипа му очевидно споделяха чувствата му. Никой не говореше и не ликуваше. Всички се взираха в тавана, сякаш се опитваха да зърнат през варовика пораженията горе.
Единствено вниманието на Мендоса беше насочено другаде. Техникът продължаваше да работи на лаптопа, свързан с копието на Xénese. Екранът показваше опустошената градина под черното слънце. В средата й стоеше фигура, горяща от ярост — змията в Едем.
Само че тази змия — тази демонична Ева — беше окована в железни вериги, притисната от тежестта на властта и заповедите. Брънките заблестяха по-ярко, докато създанието се мъчеше.
Тодор се наслаждаваше на изтезанията.
Особено като се имаше предвид, че работата й още не беше приключена.
Той отново насочи вниманието си към таблета, който показваше изглед към Айфеловата кула, открояваща се на фона на адското сияние на горящия Париж. Усмихна се. Знаеше истината.
Всичко това беше само за отвличане на вниманието.
Истинските разрушения тепърва предстояха.
Великият инквизитор заговори отново, настойчиво:
— Phase duo procedure.
Тодор вдигна ръка към Мендоса и предаде заповедта.
„Пристъпете към втората фаза“.
19
26 декември, 00:38
Париж, Франция
— Тя изчезна — каза Мара.
Карли се извърна от прозореца. Беше гледала безбройните пожари. От четиринайсетия етаж се разкриваше панорамна гледка към града. Париж беше обгърнат от тъмен облак, който се сгъстяваше там, където горяха огньовете. Над адския пейзаж бръмчаха хеликоптери, подобни на светулки в черния пушек.