Докато Карли гледаше, пламъците продължаваха да се разпростират, пълзяха все по-близо до тях. Всички разбираха, че не могат да останат още дълго тук. Отец Бейли вече беше използвал сателитния телефон, за да се свърже с местните си контакти. Долу беше спряла кола, която чакаше да ги откара.
Но засега Мара отказваше да помръдне от мястото си.
— Вижте — каза тя. — Няма нищо. Изчезнала е.
Карли отиде при Джейсън, който стоеше зад Мара.
Мара проследи с пръст течащите по екрана данни. По-рано части от кода проблясваха в яркосиньо, отбелязвайки части от дигиталния пръстов отпечатък на Ева. Карли се наведе към екрана. Сега данните продължаваха да текат еднообразно — бял код на черен фон. Не се виждаше нищо синьо.
— Какво означава това според теб? — попита Джейсън.
— Онзи, който контролира Ева, я е ограничил в рамките на Париж. Предполагам, че я държат с нещо като джипиес ремък и я принуждават да не се разпростира извън поставените граници. И сега са я върнали обратно.
— Водят я като риба на въдица — рече Карли.
Джейсън погледна към горящия град.
— Само защото работата им тук е свършена.
— Но какъв риск са поели само — каза Мара. — Една съвсем малка грешка и…
Джейсън кимна.
— И Ева би могла да се откъсне от ремъка.
Карли трепна.
— Нещо ми казва, че тя е здравата ядосана.
— Не. — Мара ги погледна. — Би трябвало да е направо полудяла. Ева беше в много крехко състояние, когато откраднаха устройството. Един неправилен натиск би разрушил психиката й.
Сякаш за да подчертае думите й, нова експлозия разтърси сградата. Покрай прозореца с яростно бучене се издигна огнена топка, следвана от стълб черен пушек.
Отец Бейли надникна в стаята, стиснал телефона толкова силно, че кокалчетата на ръката му бяха побелели.
— Това беше, момчета и момичета. Изнасяме се.
С изключение на сестра Беатрис, останалата част от етажа пустееше. Хората по компютърна сигурност вече бяха напуснали сградата, за да помагат другаде или да отидат при близките си.
Карли не се нуждаеше от повтаряне.
— Хайде.
Мара се поколеба, все още загледана в екрана.
Джейсън я хвана за ръката, готов да я задърпа. Като никога Карли не възрази, че този тип докосва приятелката й. Джейсън можеше да я носи, стига това да означаваше, че тя ще е в безопасност.
— Прави са. — Той кимна към потока данни. — След като Ева е изчезнала, няма причина да оставаме тук.
Мара стана от мястото си, признавайки, че работата й тук е приключила — и изведнъж замръзна и изстена:
— О, не!
Карли също го видя. Всички го видяха.
В еднообразния поток данни отново започна да проблясва синьо. Само за секунда блясъкът се засили, като примигваше безразборно, почти гневно.
Ева се беше върнала.
— Да не би да е успяла да се освободи? — попита Карли.
Мара се отпусна обратно на стола.
— Не мисля. Погледни картата.
На другата половина на екрана плетеницата алени линии отново се разпростря навън от зеления правоъгълник на гробището. Но вместо да се превърнат в паяжина, обхващаща целия град, изкривените линии се преплетоха и се насочиха в една посока.
— Посоката е твърде целенасочена — каза Мара. — Ева още е под контрол и изпълнява някакъв план.
— Но какъв? — попита Джейсън. — Какво друго може да са замислили?
— Не знам. Можем да опитаме…
Цялата сграда изведнъж се разлюля с оглушителен трясък. Прозорци се пръснаха и стъкла полетяха към улицата долу. Светлините примигнаха и угаснаха. В лабораторията влезе пушек.
Отец Бейли им извика да се размърдат и махна на сестра Беатрис да тръгва към стълбището. Монахинята затропа с бастуна си. Без асансьор спускането се очертаваше дълго.
— Не можем да останем тук — каза Джейсън.
Мара се освободи от хватката му и пак се втренчи в светещия екран.
— Имаме захранване за още няколко минути. Трябва да разберем какво са замислили.
Джейсън изглеждаше готов да я метне на рамо.
— Няма време.
Карл и го избута и клекна до приятелката си.
— Направи каквото трябва.
Мара преглътна и я погледна с благодарност.
Карли за момент се изгуби в пламъците, които се отразяваха в очите й и ги превръщаха в златни. Гледката затвърди увереността й в нея.
„Ако някой може да направи чудо, това си ти“.