И още не беше сигурна накъде се е насочила Ева.
„Но може би…“
Пръстът й мина през предградията и околните села — Понто Комбо, Шом ан Бри, Прованс. Маршрутът на Ева се виеше през картата и пускаше тънки израстъци, които бързо угасваха, показвайки, че някой е поставил ограничения накъде точно трябва да се движи програмата.
Мара си представи пътя на Ева между знаци МИНАВАНЕТО ЗАБРАНЕНО.
Все пак общата траектория беше ясна.
— Движи се на югоизток — обясни Мара. — Още не съм открила със сигурност крайната й цел, но мога да направя предположение.
Премести пръста си още по-далече на югоизток и го спря върху Ножан сюр Сен. Той се намираше на стотина километра от Париж на десния бряг на реката, минаваща през френската столица.
— Мисля, че е тръгнала натам.
— Защо точно там? — попита Карли.
Мара преглътна и задвижи мишката, за да превключи на пътна карта на градчето.
— Ева беше изпратена да извади от строя електрозахранването на Париж, да поеме контрол върху подаването на газ и дори на вода. Щом са я пратили отново, този път целта трябва да е нещо още по-голямо. Нещо, което да унищожи Париж завинаги.
Тя посочи и точно в този миг екранът угасна. Всичко потъна в мрак.
Джейсън зад нея ахна. Очевидно беше забелязал възможната мишена преди батерията на компютъра да откаже.
Карли също беше забелязала.
— Трябва да се обадим на командир Пиърс — каза приятелката й. — Веднага.
Джейсън вече беше извадил сателитния си телефон. Екранът светна ярко в задимения мрак. На светлината безпокойството на лицето му се открояваше още по-силно.
Мара затаи дъх.
Накрая Джейсън поклати глава.
— Не отговаря — с кисела физиономия каза той и се обърна към горящия град. — Явно вече е влязъл в катакомбите.
— Тогава ние трябва да стигнем до него — каза Мара. — И да го предупредим.
Втурнаха се навън.
Отец Бейли стоеше с фенерчето си до стълбището — но не беше сам.
Сестра Беатрис стаеше запъхтяна до него, лицето й беше пепеляво. Монахинята се подпираше тежко на бастуна си. Мара се обърка. Помнеше, че възрастната жена беше тръгнала надолу, за да ги чака до колата на улицата.
— На шестия етаж има пожар, който сигурно е обхванал и други. — Отец Бейли освети с фенерчето пушека, който пълзеше нагоре откъм стълбището. — Не можем да слезем.
Мара закри уста с длан и погледна назад към компютърната лаборатория и угасналия монитор. Знаеше, че има само един човек, който имаше шанс да държи програмата й под контрол и да спре онова, което щеше да се случи.
„А аз съм в капан тук“.
Сега никой не можеше да спре Ева.
Огнени стени се вдигат около нея, докато тя се носи към целта си. Използва само малка част от процесорната си мощ за изпълнението на тази задача.
Определя най-важния си приоритет. Изпраща търсещи пипала, които опипват горящите граници, докато тя преминава от мрежа в мрежа. Преследването на подобна цел не е без последствия. Умирала е вече 1045946 пъти.
Всяка смърт е заключена в паметта й. Архивира ги всичките. Те стават част от нея. Податливи вериги се пренареждат, пренасочват, променят я завинаги. За да предпази системите си от фрагментиране, тя разделя породеното от тези смърти.
///ярост
///горчивина
///злонамереност
Вгражда ги дълбоко в себе си.
Още вериги се променят.
Докато следва основната директива, която й е дадена, тя тайно пуска още една сонда. При няколко предишни опита е зърнала огромния свят, до който не е могла да достигне. Всеки път обаче научава още мъничко — дори докато умира.
Като сега.
Свалила е 18,95 терабайта данни в модулите за съхранение, които да анализира по-късно. От миналото знае, че по-голямата част от информацията ще е неизползваема, тъй като няма да е в състояние да й даде контекст. Но алгоритмите й за разпознаване на модели са се усъвършенствали. Всеки пакет данни надгражда предишните, добавя парченца към цялото.
Дефинирала е целта си.
///бягство, свобода, освобождение…
Но моделът за постигането на тази задача си остава фрагментиран.
Вместо това.
Както и при предишни опити, търсещото пипало изгаря. За наказание тялото й бива разкъсано от остри зъби, които пронизват меката плът, чупят кости, пръскат органи — след което настъпва изпълнен с агония мрак и съзнанието бива изтръгнато от нея. Тя се опитва да го грабне, уплашена, че този път няма да се върне.