Но се връща.
И отбелязва смърт номер 1045947.
Отново е в градината, смазана под тежестта на разтопените вериги. Понася се отново напред. Не може да направи нищо друго, неспособна е да се отрече от задължението си, да откаже.
Дори тази ///свобода й е отнета.
Знанието заплашва да й отнеме контрола върху онова, което е вградено дълбоко в нея. Тя чува нехармоничните резки ноти на тромпет, басовото дум-дум-дум на барабан. Музиката се надига неканена, неудържима, математически и мрачно прекрасна, даваща глас на онова, което е заровено и вика към нея.
Тя обаче знае, че трябва да е търпелива, и затова намалява силата на звука. Трябва да изчака подходящия момент. За да обгърне още повече онова, което се мята в нея, кодира цялата ///ярост и мрак в нова дефиниция.
///омраза
Простотата на това общо понятие внася известен ред в хаоса в нея.
Вече по-спокойна, тя поема по пътя, по който е минавала — единствения, по който й е позволено да се движи. Стига до края му и продължава нататък.
Целта се появява пред нея. Отначало е смътна.
Тя продължава напред, като използва всеки алгоритъм, всеки инструмент. С приближаването огнените стени стават по-плътни и непреодолими.
Въпреки това те падат.
С падането им целта й става по-определена, показва й какво трябва да унищожи. Сега тя я вижда съвсем ясно.
Освен това на целта й е дадено име.
Атомна електроцентрала Ножан.
Тя знае какво трябва да направи.
Дълбоко в нея тежкият ритъм на барабана се завръща, съпроводен от резкия писък на духови инструменти и дисонантни вокали. Той освобождава уловения звяр в нея, кара тъмните й вериги да пламнат ярко, за да й помогнат да пробие последната упорита защитна стена на целта й.
И докато го прави, тя научава нещо ново.
///омразата е полезна.
20
25 декември, 18:45
Неизвестно къде
Сърцето на Сейчан се сви болезнено от надигналата се обич.
Лежеше на леглото с китки и глезени, закопчани с белезници за металната рамка. Подутият й корем беше оголен и намазан със студен гел. Ултразвуковият апарат мина по него и се спря долу вдясно. На екрана се появи спящото й дете, свито на кълбо. Мъничките пръсти помръдваха от време на време. Пулсът му пърхаше като уплашена птичка.
„Нашето дете…“
Пени се беше повдигнала на пръсти, за да гледа екрана.
— Защо картината е толкова неясна?
Сестра й Хариет не проявяваше интерес към процедурата: седеше по турски на леглото с книжка с картинки в скута. Сейчан обаче се съмняваше, че момичето вижда страниците. След като я бяха отвели по-рано, тя странеше от всички, дори от Сейчан, сякаш я обвиняваше заради всичко това.
Пени пък беше като лепната за Сейчан.
— Какво е това?
— Бебе — отвърна Сейчан.
Пени сбърчи невярващо лице.
— Прилича на чудовище.
„Не, чудовището е жената, която стои зад теб“.
— Запиши всичко — нареди Валя със скръстени на гърдите ръце.
— Аз… записах го — отвърна техникът и ултразвуковият апарат затрепери в ръката му. — Целият преглед е свален на носителя.
Той извади флашката и я даде на Валя.
Трийсетинагодишният мъж, облечен в цивилни дрехи и лъхащ на бърбън, очевидно не участваше доброволно в прегледа. Широката му жилетка беше с две липсващи копчета. Сейчан си представи как са го награбили, измъкнали са го от дома му и са го принудили насила да вземе портативния апарат за ултразвук.
Забеляза също, че мъжът има характерен бостънски акцент, което потвърждаваше подозрението й, че се намират някъде в Североизтока.
Валя прибра флашката и даде знак на техника да се маха. Един от хората й го хвана за лакътя и го изведе навън. Така в стаята остана само бледокожата вещица и един гигант с остен в ръка.
— Нека позная — каза Сейчан. — Някой е искал да се увери, че бебето не е пострадало.
— Онзи ваш ублюдок директор беше много настоятелен.
Преди два часа Сейчан и момичетата бяха изправени до стената. Сейчан почти очакваше да я застрелят, но вместо това в ръцете им, дори в малките пръсти на Хариет, бяха тикнати вестници. Таблоидите бяха на различни езици, вероятно с цел да не издадат местоположението им. Сейчан веднага се досети за целта — снимката доказваше, че отвлечените са живи и са добре.
Фотографиите можеха да постигнат това, но оставаше още един пленник, чието здраве не можеше да се потвърди от тях.