Шарлот погледна към другарките си.
„И сега ще се увеличат с още пет“.
Първите думи на мъжа с аленото расо потвърдиха страховете й.
— Maleficos non patieris vivere.
Шарлот разпозна суровата заповед от „Изход“.
„Врачка да се не оставя жива“ [1].
Мъжът продължи на английски, макар че акцентът му приличаше на испански.
— Xénese не бива да съществува — заяви той. — Той е изчадие, родено от магия и мръсотия.
Шарлот се намръщи.
„Откъде знае какво смятахме да правим тази нощ?“
Тази загадка обаче трябваше да почака. Пистолетите се насочиха към тях, а двама мъже изнесоха напред две големи туби. Шарлот прочете надписа върху тях: Querosene. Не беше нужно да знае португалски, за да се досети за съдържанието, особено след като мъжете обърнаха тубите и течността се изля на пода на тясното помещение.
Миризмата на керосин бързо стана задушаваща.
Шарлот се закашля и се спогледа с другите ужасени жени. Работеха заедно от шест години и се познаваха добре. Нямаха нужда от думи. Нямаше да бъдат завързани на клади. Ако това беше краят им, тези вещици щяха да умрат в бой.
„По-добре куршум, отколкото огън“.
Тя се изсмя подигравателно на мъжа с аленото расо и викна:
— Задник!
Петте жени се втурнаха през локвата керосин към мъжете.
Гърмежите в затвореното пространство бяха оглушителни. Шарлот усети как куршумите се забиват в нея, но се хвърли напред и заби нокти дълбоко в бузата на мъжа. Скъса превръзката и видя яростта в очите му.
Мъжът пусна прокълнатата книга и я изблъска. Шарлот падна на каменния под до локвата керосин. Надигна се на лакът и погледна с ужас другите четири жени, които лежаха неподвижно на пода. Кръвта им се смесваше с керосина.
Силите я напуснаха и тя също се отпусна на каменния под.
Мъжът изруга и изръмжа някаква заповед на испански.
Другите извадиха изпод расата си коктейли Молотов и ги запалиха.
Шарлот не им обърна внимание. Погледна назад, понеже някакво движение привлече вниманието й. Пентаграмът на екрана се въртеше бързо, много по-бързо отпреди, сякаш възбуден от случващото се.
Озадачена, тя се загледа в размазващата се картина.
Нима Мара се опитваше да й предаде нещо?
Коктейлите Молотов се пръснаха в стените. Изригнаха пламъци. Горещата вълна я заля.
Тя обаче продължаваше да се взира в сърцевината на огъня.
Символът на екрана продължи да се върти още миг — и внезапно спря. Центърът му обаче вече не беше същият. Фрагментите се разчупваха и пръскаха.
Мъжът с аленото расо пристъпи към Шарлот, явно заинтересуван от същата загадка. Макар че не можеше да види лицето му, Шарлот долови объркването му. От лъчите на пентаграма бяха останали само два, подобни на рогата на дявол.
Сякаш разпознал същия образ, мъжът се вцепени. После отстъпи назад, вдигна ръка и извика:
— Уни… унищожете computadora!
Но вече беше късно. Картината се промени отново — този път се завъртя на половин оборот.
Изтрещяха пистолети, куршуми пронизаха пламъците. Екранът се пръсна и помръкна. Шарлот се отпусна и последва мрака, като търсеше обещаната светлина в края и се молеше Мара да е в безопасност.
Един образ обаче я последва в дълбините. Блестеше ярко в ума й. Последната картина от екрана. Кръгът около пентаграма беше изчезнал, оставяйки само нов символ, който се уголеми и изпълни целия екран, преди той да се пръсне.
Приличаше на гръцка буква.
Сигма.
Шарлот не знаеше какво означава тя, но настойчивостта на образа й вдъхна надежда, докато умираше.
Надежда за света.
I. Духът в машината
1
24 декември, 21:06
Силвър Спринг, Мериланд
Командир Грейсън Пиърс гледаше как монетата се премята във въздуха. Седеше на бара до най-добрия си приятел Монк Кокалис, който я беше подхвърлил високо над махагоновия плот.
Около тях се бяха събрали редовните посетители на „Куори Хаус Тавърн“ — пияни, буйни и шумни, очакващи да видят какво ще се падне. В другия край на заведението малка банда забиваше рокабили версия на „Малкия барабанчик“. Тежкият тътен на барабана отекваше в гръдния кош на Пиърс и засилваше напрежението.
— Ези! — обяви Монк, когато монетата проблесна в приглушената светлина.
Това беше тринайсетото хвърляне.
1
Изход, 22:18; тук и нататък цитатите са дадени според синодалното издание на Библията — Б. пр.