Грей свали очилата си за нощно виждане. Монк и Ковалски последваха примера му и стиснаха по-здраво оръжията си. Монк носеше пистолет като на Грей. Късият автомат приличаше на играчка в ръчищата на Ковалски.
Както се бяха уговорили, само Симон остана с очилата си.
Грей посочи назад към тунела. Симон беше изпълнил задачата си. Младият мъж нямаше опит с оръжия и Грей не искаше той да си изпати.
Без да се нуждае от повече подканяне, Симон се върна назад и след няколко крачки изчезна в мрака.
Грей пак насочи вниманието си към пълния с кости тунел пред тях. От време на време дочуваше някакво неразбираемо мърморене. Нямаше съмнение, че това е врагът.
Грей погледна черепите, пръснатите гръдни кошове и счупените бедрени кости. Запита се дали страховитият килим е случайност, или е поставен нарочно. Така или иначе, той служеше като груба предупредителна система за врага. Една погрешна стъпка, едно рязко изхрущяване на кост и щяха да изгубят всякакво предимство на изненадата.
Затаил дъх, Грей вдигна крак и разбута внимателно костите с върха на кубинката си, преди да стъпи.
Въздъхна.
„Една крачка по-малко…“
Погледна напред. Усещаше как времето ги притиска, но устоя на натиска и продължи бавно и внимателно напред.
Единствената му утеха беше, че Париж гореше над главата му.
„Какви още поражения иска да нанесе врагът?“
01:24
Тодор погледна топографската карта на таблета си. Тя показваше водосборния басейн на Сена с множеството притоци и долини по пътя на реката през Париж към Ламанша.
Погледът му се спря върху Ножен сюр Сен на югоизток. Атомната електроцентрала на градчето се намираше на брега на същата река. След като реакторът й се стопеше и експлодираше, ветровете щяха да разнесат радиоактивния облак във всички посоки. Освен това изхвърленият материал щеше да замърси реката и да я превърне в идеално средство за транспортиране на отровата право в сърцето на Париж.
Мендоса вдигна глава от лаптопа си.
— Готово, familiares Тодор.
Тодор остави таблета и пристъпи към него.
— Последната защитна стена е пробита — докладва Мендоса. — Тя е вътре в системите си и продължава според плана.
Тодор си погледна часовника.
— След колко време ще приключи?
— След малко ще разбера. За съжаление атомната централа се оказа много по-голямо предизвикателство от системите на Париж. Добре че атакувахме първо града — не само за отклоняване на вниманието, но и като тест.
— Какво искаш да кажеш?
— Париж беше просто упражнение. Великият инквизитор смяташе, че е по-добре Ева да бъде пусната най-напред тук.
Че е по-добре отначало да я изпробваме с по-остарелите и слабо защитени системи на града.
— Преди да бъде пратена на юг.
Мендоса кимна.
— И се получи. Тя се учи много бързо.
Тодор изпита раздразнение. Мендоса никога не беше виждал Великия инквизитор, но въпреки това лидерът на Crucibulum беше споделил тази част от плана с този нископоставен, който още не беше заслужил титлата familiares. Тодор знаеше, че инквизиторът се е консултирал с ядрен инженер, запознат с контролните системи на атомната електроцентрала. Беше замислена многостранна атака. Благодарение на гъвкавостта и бързината на ИИ многобройните слоеве от предпазни мерки на централата можеха да бъдат преодолени, изключени или заобиколени.
Планът беше да се причинят две аварии едновременно — загуба на охлаждане и рязко повишаване на налягането. Без достатъчно охлаждане реакторът щеше да прегрее и в ядрото му щеше да се образува мехур пара. Със саботирането на системата за контрол на налягането мехурът щеше бързо да се разшири и да се пръсне с достатъчна сила, за да разруши стоманобетонната сграда.
Лаптопът издаде продължителен звук, който привлече вниманието и на двамата. Припокриващите се прозорци, в които течеше код, който можеше да разбере само Мендоса, изчезнаха. На екрана отново се появи тъмният Едем.
— Приключила е — каза Мендоса. — Вече нищо не може да спре каскадата от аварии, която ще доведе до пълно разтопяване.
Тодор си погледна часовника и започна да отброява времето. Знаеше, че разполагат с по-малко от деветдесет минути, преди реакторът да се взриви. Върна се при изоставения таблет и сигнализира на хеликоптера да дойде да ги евакуира.
Зад него се чу ахване.
Тодор се обърна и видя, че Мендоса отново се е навел над лаптопа.