В градината на екрана се беше появила фигура, която се мъчеше да се освободи от огнените си вериги. Образът на Ева трептеше, очертанията й се размазваха и променяха. Приличаше на гърчещ се призрак от огън и сенки, на пламтящ ангел на смъртта.
— Съпротивлява се срещу завръщането си — прошепна Мендоса. В гласа му се долавяше страхопочитание.
На Тодор не му пукаше.
— Изключи всичко — нареди той. — Трябва да излетим след…
Зад него се чу рязък пукот, който отекна от дълбините на катакомбите. Беше силен като изстрел в гробната тишина. Тодор се обърна. Имаше четирима души, разположени около мястото, където се намираха. На всички им бе наредено да пазят пълна тишина. Беше ги предупредил, че в катакомбите често влизат безразсъдни смелчаци — или полицаи, пратени да ги прогонят.
Но те рядко стигаха толкова дълбоко.
„Там има някой“.
С разтуптяно сърце Тодор остави таблета и взе автомата си — компактен британски L85 с гранатомет „Хеклер и Кох“. Посочи с другата си ръка устройството Xénese, в което се намираше творението им. То беше изпълнило ролята си, но Тодор не можеше да рискува да го изгуби, особено след като знаеше какво е планирано за по-нататък.
— Изключи го веднага — нареди той. — Приготви го за изнасяне.
— Но…
Втори пукот от тунелите накара Мендоса да млъкне.
Този път не прозвуча като изстрел.
Беше изстрел.
01:30
Грей наруга наум крачищата на Ковалски. Бяха стигнали до средата на тунела, когато партньорът му стъпи върху една пожълтяла бедрена кост и я строши.
Всички замръзнаха и затаиха дъх.
„Дали са ни чули?“
Отговорът беше раздвижване на сенки в светлината от страничния тунел. Грей клекна сред костите, като се мъчеше да остане незабелязан в тъмния тунел.
Не се получи.
Изтрещя изстрел, последван от писъка на профучаващ покрай ухото му куршум.
Грей чу как Монк изохка.
Погледна назад и видя, че приятелят му се е свлякъл до стената. Зад Монк Ковалски стоеше в средата на тунела, вдигнал високо оръжието си.
„Ох, мам…“
Грей се метна по корем върху купчината кости. Булпъп автоматът затрещя гневно в мрака. Ковалски обстреля отвора на страничния тунел, като внимаваше за притиснатия до стената Монк и за Грей на пода. Куршумите рикошираха от варовика и хвърляха искри.
— Давай! — изрева Ковалски.
Грей скочи и се втурна приведен напред, следвайки куршумите към страничния коридор. Плъзна се по костите, спря при отвора и надникна зад ъгъла. Кървящо тяло лежеше неподвижно на земята, надупчено от рикошетите. Втора тъмна сянка се появи в страничния тунел, очертана на фона на ярко осветеното помещение зад нея.
Грей се възползва от моментното предимство, вдигна пистолета и стреля три пъти. Сянката рухна на земята.
Макар и ранен, Монк се втурна след Грей и зае позиция от другата страна на отвора.
Сигурен в подкрепата на Монк, Грей се хвърли напред. Движеше се странично, почти долепен до лявата стена, като държеше пистолета си насочен напред.
Още една сянка.
Монк зад него стреля. Сянката се завъртя с вик — но не преди Грей да се прицели в източника на звука и да дръпне спусъка. Главата на сянката рязко се отметна назад и тялото се строполи на земята.
Грей забърза към края на тунела и рискува да надникне в съседното помещение.
Беше пълно със същинска гора каменни колони, поддържащи нисък таван. До отсрещната стена имаше компютърна техника и отворени метални сандъци.
Някакво движение привлече вниманието му наляво. Мършав мъж мъкнеше към изхода стоманена рамка, в която имаше сфера от титан и стъкло.
Грей разпозна уникалния дизайн.
Устройството Xénese на Мара.
Не можеше да позволи да го отнесат и затова се подаде, за да се прицели. Но преди да успее да стреля, пред него изникна някакъв гигант. Приличаше на грозен брат на Ковалски. Държеше автомат.
Грей стреля и отскочи назад. Сблъска се с Монк и го изтика навътре в тунела.
— Назад, назад, назад…
Беше забелязал гранато…
Взривът просна и двамата на земята. Полетяха парчета разбит камък, последвани от гъст облак дим и прах.
Оглушен и замаян, Грей запълзя на четири крака обратно към входа, който като по чудо беше непокътнат. През дима видя, че помещението е празно. Врагът беше побягнал — с устройството на Мара.
Грей изруга и се изправи.
Монк застана до него, а Ковалски — зад тях.
Грей даде знак на гиганта да отиде от другата страна и да държи под око изхода. Обърна се към Монк. Ръкавът на пилотското му яке беше разкъсан и през разреза се подаваше окървавен пух.