Приятелката й беше гледала със завист как оставят отец Бейли и сестра Беатрис в един парк недалеч от сградата на телекома. Свещеникът имаше връзка с френското разузнаване, което очакваше двамата шпиони на Ватикана с някакво градско щурмово превозно средство. Когато хеликоптерът се вдигна отново във въздуха, машината вече се отдалечаваше с включени сигнални светлини, като използваше опустелите тротоари вместо улици.
Стигнаха до гробището и хеликоптерът рязко зави, от което Мара политна към Карли. Докато се спускаха към земята, пилотът се бореше да овладее машината в поривите на вятъра.
Карли се вцепени и пръстите й стиснаха като менгеме ръката на Мара. Мара я придърпа към себе си.
„Дръж се, почти кацнахме“.
По радиото чуваше разговора между пилота и Джейсън.
— Къде искате да кацна?
Джейсън погледна сателитния телефон в скута си и сравни джипиес координатите с последното известно местоположение на командир Пиърс, преди връзката да прекъсне. Посочи на югоизток.
— Ето там. Близо до стената.
Хеликоптерът се наклони и се понесе към указаното място. Малкото открито пространство сред тясно сбутаните крипти можеше да изиграе роля на площадка за кацане. Все пак пилотът трябваше да положи доста усилия, за да заеме позиция над малката площ.
Машината увисна във въздуха, завъртя се и се спусна.
Карли изстена.
— Или кацай, или се разбивай. Все ми е тая. Само да се свършва.
Пилотът сякаш я чу и хеликоптерът се понесе като камък към земята. Дори Мара ахна от внезапното спускане — и в следващия момент плъзгачите се удариха в тревата.
Джейсън рязко свали слушалките си.
— Всички навън.
Изсипаха се от машината, като Карли едва не сгази Мара в бързината си да се измъкне. С телефон в ръка Джейсън ги поведе покрай редица крипти и гробове. Пилотът остана в машината, готов да ги откара на безопасно място, ако се сдобият с устройството.
Което беше доста голямо ако.
Без средства за комуникация нямаше откъде да знаят дали командир Пиърс и останалите са успели с мисията си. Планът беше да отидат до входа към катакомбите и да чакат в готовност другите да се върнат с устройството, след което да се измъкнат с хеликоптера. Не смееха да чакат никъде другаде. Всяка минута можеше да се окаже решаваща за спирането на кибератаката или за пълно унищожение.
Забързаха през обвитото в пушек гробище. Навсякъде около тях се сипеше пепел; на няколко места горяха отделни пожари, раздухани от забързаното им пристигане. Мара прикриваше устата и носа си с ръкав. Въпреки това горещината изгаряше дробовете й, а очите й бяха насълзени от дима.
— Тук трябва да е — изпъшка най-сетне Джейсън.
Втурнаха се към рушащ се варовиков мавзолей с ръждива врата, която беше леко притворена. Докато се приближаваха, вратата внезапно се отвори напълно.
Сепнати, всички отстъпиха крачка назад.
Един мъж излезе, спря и свали очилата за нощно виждане, с които приличаше на бръмбар. Изглеждаше не по-малко изненадан от тях.
— Симон? — обади се Джейсън.
Мара се хвърли към шефа на киберсигурността на „Оранж“.
— Командир… командир Пиърс намери ли нещо долу?
Симон кимна.
— Мисля, че да. Долу определено имаше хора.
Crucibulum?
Мара и Джейсън се спогледаха разтревожено.
— И какво стана? — попита Карли, която продължаваше да притиска кутията към гърдите си.
Симон поклати глава и погледна назад към мавзолея.
— Je n’en suis pas sur. Отпратиха ме.
Мара впери поглед в черния отвор на криптата.
„Какво става долу, по дяволите?“
01:55
Дълбоко под гробището Грей спря на една пресечка. Тази част от катакомбите отдавна беше наводнена от дъждовната вода, събрала се в най-долните нива.
Беше леденостудена и стигаше до коленете му.
Той освети с ултравиолетовото си фенерче пред себе си и огледа трите разделящи се тунела през очилата за нощно виждане. „Накъде са тръгнали кучите синове?“
Насочи лъча във всеки тунел последователно. Водата в проходите отдясно и отпред беше като огледало и достатъчно бистра, за да вижда костите по варовиковия под. Водата в левия тунел обаче бе мътна от вдигнатата тиня.
„Като следи в калта“.
Грей посочи натам и тръгна отново, като газеше бързо и се мъчеше да вдига колкото се може по-малко шум. Направиха още няколко завоя, преди да излязат от наводнените коридори и да стъпят на сухо. Грей спря пред онова, което минаваше за тавански прозорец тук — една от шахтите с гладки стени, водеща до метален капак високо горе. Светлината през стоманената решетка блестеше по-ярко — пожарите в Париж се засилваха и напомняха на Грей, че трябва да побързат.