Тодор се огледа. Бяха излезли близо до северния край на гробището. На алеята, минаваща между гробове и крипти, беше кацнал хеликоптер. Един от евакуиращия екип водеше кашлящия и давещ се Мендоса към въртящите се ротори на машината.
Тодор забърза след тях.
Друг човек пристъпи напред да му помогне, но очите му се разшириха от шок, когато видя покритото с мехури лице на Тодор, димящите му дрехи и изгорялата коса. Тодор си даваше сметка, че изглежда като някакъв огнен демон, излязъл току-що от ада, но знаеше също и истината — и затова не си направи труда да прикрие димящата си слава.
„Аз съм войник на Бог“.
Погледна назад към димящия отвор. Не знаеше кой ги беше преследвал в катакомбите, но ловците определено имаха военна подготовка. Въпреки това каузата на врага не беше праведна.
Твърд в увереността си, той се обърна и продължи към хеликоптера.
„Бог няма да ви спаси“.
02:12
Ковалски натика Грей под водата.
Отново.
Притисна го към варовиковия под на наводнения тунел и затупа дрехите му с огромните си ръчища, за да разкара уловените между дрехите му мехури. Всеки остатъчен въздух можеше да подпали отново частиците фосфор по дрехите и кожата. Бяха научили този урок по трудния начин след първото потапяне, когато гърбът на Грей отново пламна.
Ковалски го задържа с длан и посегна към колана му.
Грей го отблъсна и се подаде на повърхността, като плюеше вода.
— Аз ще се оправя нататък.
Изправи се и си събу панталона. Останал по мокри боксерки, обу кубинките си. Вече беше свалил якето, което лежеше в коридора, димеше и гореше ярко там, където все още беше останал бял фосфор.
Ковалски го огледа от глава до пети, явно готов отново да го топне във водата.
— Нещо да гори?
„Само гордостта ми“.
— Нищо, което да не може да почака — отвърна Грей.
Беше изкарал късмет, че е оцелял. Когато гранатата се взриви, се беше извърнал и се бе проснал по лице на пода. Очакваше взривът да го убие, но вместо това последва ослепяващ блясък и гъст задушлив дим. Дъжд от горящи частици заваля по целия му гръб.
Инстинктивно бе затаил дъх, но тогава дойде изгарящата болка, каквато не бе изпитвал никога досега. Изгуби съзнание за няколко секунди и когато дойде на себе си, Ковалски го беше сграбчил за якето и го влачеше към водата, за да изгаси огъня.
Грей знаеше, че бързата мисъл на партньора му го беше спасила от сигурна смърт, така че се пресегна и стисна ръката му.
— Благодаря.
Великанът сви рамене. В някакъв неясен момент беше успял да захапе пура. Сега се обърна и я запали от захвърленото яке на Грей.
— И сега какво?
Грей се загледа към далечното сияние, бележещо мястото на взривяване на гранатата. Фосфорът там продължаваше да гори. Дори от това разстояние във въздуха се носеше парливата миризма на чесън.
Той махна на Ковалски в другата посока.
— Още не сме приключили с тия кучи синове.
— Така ли? — изстена Ковалски. — Със сигурност вече са офейкали.
„Може би, но докато не се уверя…“
И поведе Ковалски.
Партньорът му изпуфтя с пурата си.
— Къде отиваме, по дяволите?
Грей се върна при шахтата, при която бяха спрели по-рано, когато беше оглеждал мокрите следи на противника.
Проточи врат и усети как няколко частици фосфор парят по тила му. Огледа отвесните каменни стени. Тук нямаше стълба. Въпреки това посочи нагоре.
— Натам.
— Натам ли? Ти си се побъркал.
Грей демонстрира. Таванът беше само на сантиметри над главата му. Той скочи високо, като опря ръце в стените на шахтата и сгъна крака. После опря краката си в едната стена и гърба в другата. След това използва техниката за „катерене на комини“ и бързо пое нагоре, като се подпираше първо с ръце и гръб, после с крака.
Ковалски измърмори нещо, но го последва; едрото му туловище изпълни шахтата.
Грей най-сетне стигна до капака. Намери добра опора и го бутна с длани. Намръщи се от тежестта му, но успя да го помести. Вдигна го и го изблъска настрани, колкото да се промуши навън.
Претърколи се с въздишка на облекчение и помогна на Ковалски, което беше все едно да тегли вол от блато.
След като и двамата се изправиха, Грей се огледа. Навсякъде в града горяха пожари, но засега стените на гробището продължаваха да удържат огъня навън.
Въпреки това жегата бе нетърпима и въздухът беше изпълнен със задушлив дим.
Някакво движение привлече вниманието на Грей на север.
Един хеликоптер се издигна недалеч от портите на гробището сред вихрещите се облаци пушек и горяща пепел.