„Какво, по…“
Приглушен шепот рязко насочи вниманието му към входа на помещението. Монк бързо се дръпна и се скри зад една колона. Насочи пистолета към тъмния отвор на тунела, готов за битка. Беше готов да защитава оборудването с живота си. То предлагаше най-добрия шанс да спаси момичетата си и той нямаше да позволи на никого да го отмъкне.
Напрегна слух в опит да познае колко души приближават и дали не са вражески подкрепления, или някой изпратен от Грей. После чу някой да казва с френски акцент:
— Насам. Внимавайте с костите.
Монк се премести при една колона по-близо до входа, като мина през струйката прах, която се сипеше от пукнатината. Част от нея влезе в носа му и той едва се сдържа да не кихне.
После се чу друг глас — женски, с испански акцент:
— Колко още остава? Нямаме много време.
— Ш-шт! — сгълча я някой. — Стига си приказвала. Не знаем кой може…
Или акустиката се промени и заглуши последните думи, или говорещият беше снишил гласа си, но Монк въпреки това го позна.
Дясната ръка на Кат.
Вдигна ръка пред устата си като фуния и подвикна:
— Джейсън! Насам!
— Монк? — възкликна младежът.
— Не, духът му. Идвай да ти изкарам акъла.
Не след дълго силно хрущене и кухо тракане на кости оповести пристигането на малката група, водена от Симон Барбие.
Монк продължаваше да държи пистолета в случай че шумотевицата привлече нежелано внимание или ако някой ги следи.
— Какво правите тук?
Джейсън му разказа набързо за заплахата над атомната електроцентрала наблизо и за предстоящата авария, предизвикана от ИИ на Мара.
Монк поведе групата към компютърното оборудване и посочи лаптопа.
— Този ИИ ли?
Мара разпозна творението си и се втурна да провери всичко.
— Моето Xénese устройство. Намерили сте го. — Тя се наведе към екрана. — И Ева.
— Къде е Грей? — попита Джейсън. — И Ковалски?
Докато Мара правеше някаква разбираема само от нея диагностика, Монк му разказа за всичко случило се.
— Оттогава нямам никаква вест от Грей. Но… — той кимна към пукнатината в тавана, която изстена зловещо, — по-добре да разкачим цялото оборудване и да го замъкнем на безопасно място.
— Не — каза Мара, без да престава да трака на клавиатурата. — Тук имаме захранване и директен жичен достъп до инфраструктурата на мрежата. Не можем да се махнем.
Симон оглеждаше връзките с дебелите кабели, минаващи през помещението.
— Тя е права. Тези кабели са инсталирани от „Оранж“. Оттук Ева би могла да стигне до всяка точка.
Монк не разбра.
— Какво значение има това?
Карли отговори, докато клякаше да отвори металната кутия, която беше домъкнала.
— Ще убедим Ева да ни помогне. Да излезе и да поправи пораженията, и може би да възстанови контрола върху атомната централа.
— Преди да е станало късно — добави Мара.
— Но това няма да попречи на враговете да използват тяхното устройство и да атакуват отново централата, нали?
Мара отвори уста, после се обърна рязко.
— В какъв смисъл тяхното устройство?
Монк се усети, че не е разказал всичко, и описа какво е видял Грей по време на престрелката тук.
— Но как е възможно? — изуми се Мара.
— Пазех дизайна си в пълна тайна.
Джейсън предложи обяснение.
— Едва ли системите на университета са били абсолютно непристъпни. Ако някой е знаел върху какво работиш, не би било трудно да проникне в сървърите и да наднича над рамото ти.
Монк знаеше, че малко мрежи са наистина сигурни. Самият Джейсън беше хакнал системите на Министерството на отбраната, когато беше на практика още хлапе. Ако се съдеше по мълчанието на Мара, тя не отхвърляше тези възможност.
— Трябваше да съм по-предпазлива — промърмори тя и продължи инспекцията си.
Симон докосна някакви кабели, все още прикачени към дебелия кабел на телекома.
— Като че ли нещо е било вързано към системата ни.
Другото Xénese устройство.
Карли отиде при един затворен лаптоп на съседната маса. Той още беше свързан с малък сървър. Тя го отвори и ахна, когато екранът светна.
— Вижте.
На екрана се виждаше замръзнала картина на опустошена градина под черно слънце. Приличаше на мрачна огледална версия на картината на другия лаптоп.
Мара протегна пръсти към екрана и огнената фигура, смазана под тежестта на нажежени до червено вериги.
— Ева… какво са ти направили?