— Точно това трябва да разберем — напомни Джейсън на всички. — Няма да е зле да прегледаме лаптопа. Да видим какво е качено на сървъра. И евентуално да разберем методологията, използвана за атаката над електроцентралата в Ножан.
— Хитро — призна Карли.
Монк се съгласи и си погледна часовника.
— Да се хващаме на работа.
Глух грохот привлече погледите им към пукнатината на тавана. Беше станала по-дълга и от нея отново се сипеше прах.
— И по-добре да побързаме — добави Монк.
02:29
Докато Джейсън и Симон се мъчеха да влязат в изоставения сървър, Мара се съсредоточи върху своята станция. Времето ги притискаше. Тя си представи как охладителните кули на атомната централа се рушат и падат в радиоактивна шлака.
— Това ли е правилният диск? — попита Карли.
Мара избърса потта от челото си и погледна. Приятелката й беше клекнала до отворената кутия. Държеше USB кабел и се мъчеше да разбере кой диск съдържа следващата подпрограма на Ева. По време на шеметното им пътуване насам и тежкия преход през катакомбите някои от дисковете бяха излезли от гнездата си и в кутията цареше бъркотия.
Мара потърси и посочи диска с надпис BGL1.
— Този. Свържи го последователно с дискове BGL2 и BGL3.
Следващата подпрограма беше огромна, по-голяма дори от Хармония, използвана за музикалното образование на Ева.
Карли кимна и вкара кабела в порта.
— Чакай. — Мара погледна часовника на лаптопа. — По-добре свържи и онзи диск.
— На него има съвсем различна подпрограма — предупреди я Карли. — Да не си решила да качиш и двете едновременно?
— Нямам избор. Ако искаме да успеем навреме, ще трябва да ускоря обучението на Ева.
„Почти експоненциално“.
Карли се намръщи.
— Ще успее ли да асимилира толкова много информация едновременно?
— Ще трябва.
Мара пъхна втори USB кабел в лаптопа и подхвърли другия край на Карли, която го закачи за показания диск. Той съдържаше второ „ендокринно огледало“, дигитален емулатор на хормони, който трябваше да се съчетае добре със съдържанието на BGL.
„Поне се надявам да е така“.
Разчиташе на особеностите в поведението на Ева напоследък, за да рискува с това. Поради някакви неясни причини Ева се учеше много по-бързо, отколкото при първата си итерация. Мара подозираше, че в квантовото й ядро има някаква погребана памет — дигитален еквивалент на подсъзнание, запазил призрачен отпечатък от предишната й инкарнация. Може би последните подпрограми не вкарваха нова информация, а само служеха за опресняване на вече наученото.
За съжаление Мара не можеше да го знае със сигурност. Подобно на много сложни системи, точният механизъм, по който „мислеше“ Ева, си оставаше заключен в нейната алгоритмична черна кутия.
Междувременно Монк беше дошъл при нея и надничаше над рамото й. Мъжът непрекъснато сновеше между работната й станция и Симон и Джейсън.
— Не разбирам — каза той — защо трябва да учим твоята версия на програмата, преди да я използваме като инструмент срещу първата кибератака? Crucibulum очевидно са се справили с онова, което са откраднали от теб.
Мара погледна другия лаптоп с черната градина и огнения ангел в окови.
— Първо е трябвало да я пречупят, да я принудят да изпълнява заповедите им. Превърнали са я в… — Тя поклати глава. — В нещо избухливо, непредсказуемо и изключително опасно. В истински демон.
— Тогава защо не създадем друг демон? — попита Монк. — Да се борим срещу огъня с огън?
На Мара й призля от тази мисъл. Много добре осъзнаваше колко много Ева прилича на майка й. Никога не би изтезавала творението си. Но имаше и друга причина да не го прави.
— Ако го направим, никога не бихме преживели битката. Сблъсъкът на демоните ще ни унищожи.
— Защо?
Мара се обърна към него и погледна грубо превързаната му ръка и белезите по лицето му.
— Бил си войник, нали?
Монк кимна.
— Да. И какво?
— Войната е могъщ мотиватор за изобретателност. Битките невинаги се печелят от армията с най-голямата огнева мощ, а от онази, която се докаже като по-хитра, побърза и по-гъвкава в стратегията и технологиите.
— Разбира се. Но какво от това?
— В описания от теб сценарий, пускането на демон срещу демон, всяка страна ще се опитва да изпревари другата, за да оцелее. Ще точат мечовете си една срещу друга, ще усъвършенстват интелекта си. А говорим за интелект, който вече е много по-голям от нашия собствен. Изправени една срещу друга, те ще стават още по-блестящи, още по-опасни, още по-интелигентни. Няма да има никакво значение кой ще бъде победител. В сравнение с него ще бъдем като мравки пред разгневен бог.