От всички символи за даряваща любов, особено впечатление прави катедралата „Нотр Дам дьо ла Гард“ в Марсилия. Живописно издигната над града, при хубаво време тя се вижда и от острова на обречените — Иф. Златната статуя на Божата майка — пазителка с младенеца е събрала безброй сбъднати надежди. По серпентините към храма са наредени малки плочки с имената на вярващите, получили свещената й подкрепа. Вероятно подобно внушение има за мюсюлманите осмоъгълната джамия Ал-Харам аш-Шариф в Ерусалим, Стената на плача за евреите, както и Гробът Господен за християните.
Опасна утопия е да се игнорира вярата на човека в Божията сила. Независимо коя религия изповядва, всеки трябва да уважава правото на избор на другия. Изповедалнята е място, в което несъвършенствата ни намират изказ и пак там сме поканени да си измислим отговорен и състрадателен живот изпълнен с надежда.
Път към нея хората могат да намерят впускайки се в лично търсене, което ще ги накара да разгърнат възможностите си, без ограничения в личната им свобода:
„Има една велика истина на тази планета: независимо кой си и с какво се занимаваш, щом много силно желаеш нещо, това означава, че желанието ти се е родило в Душата на Вселената. То е твоята мисия на земята.
Всемирната душа се подхранва от щастието на хората. А понякога от нещастието, завистта, ревността… Единственото задължение на хората е да осъществят Личната си легенда. Всичко се свежда до една единствена същност. И когато силно искаш нещо, цялата Вселена ти съдейства, за да постигнеш желанието си.“
Ключът към надеждата е в същността на всеки от нас, когато е насочена към ближния. Щом отдадем кесаровото кесарю, сме готови да поемем по стълбата на духовността,която осмисля пребиваването ни на земята.