Дом — каква вълшебна думичка! Не я бях оценявал подобаващо при първото си завръщане, но този път щях да се прибера вкъщи богат и герой, и дяволски да се наслаждавам на това. В края на краищата нима не казвах: „Аз съм лъжец, измамник и страхливец, но никога, никога не бих изменил на приятел. Освен, разбира се, ако това не изисква честност, почтеност или храброст.“
Постоянство! Това е най-голямата добродетел, която може да притежава един човек. Някой известен го е казал. А ако не е, значи би трябвало.
Някак си всички тези мисли успяха да минат през главата ми в миговете мълчание, проточили се между мен, Кара и Хенан. Сгрян от спомена за дома, даже започнах да си мисля, че всичко ще се нареди. Кара вероятно щеше да омекне към мен по обратния път… да ми разкрие северните си наслади…
Когато вратата се отвори с трясък и една дебела ръка ме сграбчи отзад за яката и ме издърпа през нея, нямах време дори да изпищя.