Павката се прибра, стопли си обяда, оставен от майка му и заразгръща учебника с урока по химия за понеделник, докато дъвчеше, но не го свърташе на едно място. Нямаше търпение да отиде у Яна и да види толкова сложния код. И да го разшифрова! Беше сигурен, че ще успее. Яна беше безспорно интелигентна, но ѝ липсваше онзи математически поглед, който у него изглежда беше вроден. Тя успяваше да се справи с различни задачи благодарение на организираността и упоритостта си, но истинският анализатор сред тях тримата беше той. Унесен в тези мисли и в предвкусването на предстоящото разкриване на загадката на кода, Павел не забеляза, че е крайно време за уговорената среща.
Когато отиде у Яна, Васко вече беше там. Той само беше метнал раницата си в своята стая и, грабвайки ябълка от постоянно присъстващата купа с плодове на плота в кухнята им, се беше устремил към познатия апартамент на две преки от дома си. Все пак уговорката гласеше „среща след часовете“. Защо да губи време в повече уточняване? Изчакването на Павел го беше изнервило.
Веднага щом и тримата се събраха, Яна ги отведе в своята стая и най-после извади листчето, над което се беше трудила през половината отминала нощ. То гласеше следното:
234
098109 . 321012543 . 012456 . 901234321 . 345109 . 901210901001 . 012789 . 234 . 001 . 123001210567345678 . 109567456 . 34 . 012567345 . 234321 . 678765 . 109 . 321 . 234345543 . 678001321 . 901 . 321345456234678 . 890567123567 . 789678109234012012 . 890901 . 210 . 789123567 .
234 . 109 . 012567345 . 890901 . 345 .
123321109 . 012 .
012456 . 345001456 .
— Цифров код! – веднага ахна Павел.
— Не бързай да се радваш – смъмри го Яна. – Това нещо тук ми изпи сосеца вчера, но няма да му се дам! Допуснах някои грешки в началото може би, но направих и няколко полезни изчисления.
Тя заобяснява в повече детайл:
— Когато първоначално видях кода, реших, че първите три цифри съответстват на името ми: 2 = Я, 3 = Н, 4 = А. Така ми се стори логично в първия момент, понеже както знаете, Слав адресира молбата си с ключето и прага към мен. И така, реших да заменя всички цифри 2, 3 и 4 с тези букви, но безсмислицата беше пълна. Още повече, че това съчетание се появяваше твърде често и в комбинации и с някакви други числа между точките. Слав няма навика да използва толкова често обръщения…
Споменаването на Слав накара една невидима за останалите тръпка да премине през тялото ѝ. Тя бързо потисна обзелото я чувство.
— И така, когато се съсредоточих повече върху кода, ми направи впечатление това, че всъщност всички цифрови редици между точките, са кратни на 3. Всички, с изключение на ето тази – Яна забоде пръст под числото 34 на втория ред от шифъра. – Зачудих се какво ли означава това. Дали не е някаква грешка в кода. После реших да го игнорирам.
— Ами, да – намеси се Васко. – Може просто да е числото 34.
Яна го изгледа мразовито. Мразеше да я прекъсват. След малко продължи:
— Колкото повече гледах кода, толкова повече ми ставаше ясно, че няма начин всяка една цифра да съответства на буква. Първо, защото едва ли може да се напише нещо само с 10 букви и второ, забележете, че има няколко места, на които цифрите 0, 1, 3 и 5 са разположени една до друга. В нашия език много рядко се срещат двойни букви. Такива са най-вече „Н“ и „Т“, но те са само две. Кои биха могли да са другите две? Особено много ми повлия съчетанието „123321109“ от предпоследния ред. Две двойни букви в една дума?
— Не е невъзможно – вметна Павел.
— Дай ми пример! – рязко рече Яна.
Той се замисли.
— Да не губим време в безсмислени спорове – омекна след секунди тя. – Снощи и аз мислех, че може да е възможно, но колкото и да се напъвах, не ми хрумна нито една такава дума. Както и да е, сега искам да ви разкажа всичко, до което стигнах снощи, за да чуя вашето мнение. Един отбор сме, нали?
Двете момчета кимнаха и отново се вгледаха в тайнственото листче.
— И такаааа – провлачи тя за повече драматизъм. – Тук вече започнах да загрявам, че цифровите редици вероятно са изградени от буквите на думи, които букви са групирани в тройки, а точките между тях показват вероятно не къде свършва изречение, както е по принцип прието, а къде свършва думата и започва следващата. Тоест, не всяка цифра е буква, а всяка ТРОЙКА от цифри е буква. След това преписах листчето и направих следното – тя извади друг лист от чекмеджето на бюрото си, за да покаже:
234
098/109 . 321/012/543 . 012/456 . 901/234/321 . 345/109 . 901/210/901/001 . 012/789 . 234 . 001 . 123/001/210/567/345/678. 109/567/456 . 34 . 012/567/345 . 234/321 . 678/765 . 109 . 321 . 234/345/543 . 678/001/321 . 901 . 321/345/456/234/678 . 890/567/123/567 . 789/678/109/234/012/012 . 890/901 . 210 . 789/123/567 .
234 . 109 . 012/567/345 . 890/901 . 345 .
123/321/109 . 012 .
012/456 . 345/001/456 .