— Супер! И какво? – с искрено любопитство попита Васко, взирайки се във втория лист.
Яна започна да се вбесява от глупавите му въпроси и вметки.
— Ти въобще следиш ли ми мисълта?! – попита.
— Плътно я следвам по петите! – отговори той.
— Тогава как „и какво“? Ето: трицифрия-букви и точки за междудумията!
Тя не беше разгадала кода на посланието до край, но все пак се гордееше с труда си по него.
— Ами... Извинявай, но мисля, че сега го направи да звучи още по-сложно, отколкото беше одеве – продължаваше да бърчи физиономия момчето.
„Той май наистина е ужасно тъп!“ заключи в гнева си Яна и, загърбвайки Васко, продължи разказа си с изваждане на още един лист от чекмеджето.
— След като се досетих за трицифрията и разделих „думите“ по този начин, вече ми се виждаше много по-лесно. Извадих всички трицифрия в отделна таблица и ги преброих. Тук виждате резултата.
На листа имаше следното:
Буква
Брой
%
Буква
Брой
%
А
84
10,16
П
29
3,51
Б
21
2,54
Р
34
4,11
В
37
4,47
С
47
5,68
Г
13
1,57
Т
63
7,62
Д
32
3,87
У
11
1,33
Е
72
8,71
Ф
4
0,48
Ж
3
0,36
Х
3
0,36
З
21
2,54
Ц
0
0
И
82
9,92
Ч
14
1,69
Й
6
0,73
Ш
2
0,24
К
33
3,99
Щ
8
0,97
Л
21
2,54
Ъ
16
1,93
М
12
1,45
Ь
0
0
Н
55
6,65
Ю
0
0
О
90
10,88
Я
14
1,69
— Нищо не разбирам от тази таблица... Брой на какво? – пак се ококори Павел.
Яна погледна листа и се сконфузи.
— Извинете! Това щях да ви го показвам след малко…
Тя отвори за пореден път чекмеджето и изкара друг лист с различна таблица:
цифробукви
брой
предполагаема буква
234
5
р, к, д
098
8
а, е, и
109
1
у,ъ
321
7
т, н, с
001
7
т, н, с
543
4
р, к, д
012
2
ч, м
456
9
о
901
5
р, к, д
345
6
в
210
8
а, е, и
789
3
п, б, з, л
123
3
п, б, з, л
567
7
т, н, с
678
5
р, к, д
765
1
у, ъ
890
3
п, б, з, л
— Ето, това исках да ви покажа първо. Те двете таблици са свързани, де. Тук, в тази съм извадила всички трицифрия и техния брой. Те са общо 17. Освен ако нещо не греша, нямам представа как може да се напише бележка само със седемнайсет букви. Но – факт. После, като преброих по колко пъти се повтаря всяко едно трицифрие, взех един текст, както ни е учил Слав, и преброих точно по колко пъти се повтаря всяка буква от азбуката в него, за да видя процентно кои букви е най-вероятно да съответстват на трицифрията. Това изчисление видяхте в предната таблица, а ето тук – в най-дясната колона – са предположенията ми за съответствие на базата на изчисленията ми по текста.
Павел беше изцяло погълнат от листчетата на Яна. Погледът му се стрелкаше между тях и малката изпомачкана бележка от Слав. За разлика от него Васко разглеждаше из бюрото и видът му издаваше пълно отегчение и безразличие към разказа на приятелката им.
Павел се прокашля след огледа си:
— Нали се сещаш обаче, че тогава, когато правехме това упражнение със Слав относно буквите в азбуката, той ни каза, че е добре да използваме данни от поне два текста, за да сме сигурни в представителността на извадката и в процентната грешка? – попита той. – Вярно, че тогава използвахме код с послание на Английски, но все пак…
— Бла-бла-бла! – провлачи с ирония Васко. – Така и не разбрах още тогава кому беше нужен целият този труд с броенето на букви, след като може да е толкова по-лесно. Вие не играете ли Скрабъл бе, хора?
— Скрабъл? – обърнаха се към него другите двама, разсеяни от размишленията си.
— Ами, да. Скрабълът си има брой букви и брой точки. Колкото по-често се повтаря една буква, толкова по-малко точки носи. Хората са си го изчислили. Защо да се пънем и ние? – той се ухили, самодоволно подхвърли ябълката си и след като я улови, я загриза с блажено изражение.
— Не мога да повярвам що за глупост каза току-що! – избухна Яна. – Даваш ли си сметка, че ние тук говорим за сериозни неща, а ти превеждаш за пример някаква си игра?! – Павел се опитваше да я усмири, но тя вече размахваше пръст под носа на Васко. – Изкарах повече от седем часа, правейки тези изчисления и съответните изводи, на всичкото отгоре притеснявайки се за вас. Не можеш да подценяваш труда ми така! Права ли съм?! – обърна се тя рязко към Павката.