— Ами, дааа – запелтечи той. – Може би само си малко… ъъъ… малко объркваща в обясненията…
Яна изглеждаше шокирана от чутото. Тя понечи да каже още нещо, но в крайна сметка само сви устни в сърдита гримаса и демонстративно напусна стаята, затръшвайки вратата. Павката погледна гузно към все така нехаещия Васил. Той обаче му хвърли закачлив поглед, дояждайки ябълката си, и му намигна, сякаш рече: „Не ѝ се връзвай“. И наистина, не след дълго Яна се завърна отново при тях, вече доста успокоена.
— Искате ли да ви доразкажа докъде стигнах снощи? Остава още съвсем малко.
— Да! – отвърнаха в хор момчетата.
— Добре. Значи, след всичките изчисления стигнах до извода, че най-често срещани в Българския език са гласните букви, което е логично, но абсолютен първенец сред тях изглежда е буквата „О“. Това, честно казано ме изненада, мислех, че е „А“. ОК, както и да е, ще гледам да съм по-кратка и ясна вече. Само, за да отговоря на въпроса ти от преди малко, ще кажа, че се сетих за двата текста и това, както ни учеше Слав, но вече беше късно, бях изтощена и реших да се доверя на резултатите от този, немного кратък, всъщност, текст, който си избрах съвсем наслуки. И така, замених в кода най-често повтарящата се комбинация, а именно „012“, с буквата „О“. Ето какво се получи.
Тя обърна листа с таблицата с изчисления по азбуката и показа:
_
_ _ . _ о _ . о_ . _ _ _ . _ _ . _ _ _ _ . о _ . _ . _ . _ _ _ _ _ _ . _ _ _ . 34 . о _ _ . _ _ . _ _ . _ . _ .
_ _ _ . _ _ _ . _ . _ _ _ _ _ . _ _ _ _ . _ _ _ _ о о. _ _ . _ . _ _ _ .
_ . _ . о _ _ . _ _ . _
_ _ _ . о .
о_ . _ _ _
— Като как ви изглежда това? – попита тя.
— Странно е – каза Павел. – Значи смяташ, че посланието започва с една буква, при това е някак отделена. Седи като обръщение. Може би е просто „Я“, за да не насочва съвсем към теб, ако бележката попадне в погрешни ръце…
— Мислех си за това. Но по-скоро допускам да е „И“ или „Е“ – те се срещат по-често в езика, а „234“, с което започва бележката, се повтаря общо 8 пъти в нея. Не ми се струва възможно да има чак толкова „Я“-та.
— Права си – Павел бърчеше чело, местеше и обръщаше бележките.
— И този път обаче се намери нещо, което да ме разубеди, че съм на прав път. Виждате ли ето тази „дума”? – тя посочи на листа едно от заменените с букви съчетания, което завършваше с две „О“. – Каква ще да е тази дума според вас?
Тримата мислиха известно време в абсолютно мълчание. Наруши го Васко:
— А какво, ако ти изцяло грешиш? Може теорията ти с трицифрията изобщо да не е вярна. Може също кодът да не е на Български, а на Английски или на някакъв друг език. Доколкото си спомням, Слав е споменавал, че знае руски, опитваше да учи и испански. А може и изобщо да не е нещо написано, ами да съдържа друго – координати да речем.
— Възможно е… – с неохота призна Яна. – Въпреки, че ако бяха координати, щяха да са по-… знам ли, по-хармонично изписани.
— Чакайте! – изведнъж ги прекъсна Павел. – Други езици ли каза? – Той изглеждаше като пред прага на епохално откритие. – Васко, ти си гений!
— Той е гений?! – не стърпя възмущението си Яна.
— Казва го за втори път днес – напомни ѝ Васко с широка усмивка.
— И защо Той да е гений, след като всичките изчисления дотук са мои? – упорстваше момичето.
— Защото… – едва сдържаше дъха си от вълнение Павел. – Защото трябва да си спомните за Шамполион. Сещате ли се?
— Да, разбира се. Той е разшифровал древноегипетския език по надписа на Розетския камък. Слав ни разказа за него. Но какво общо има Шамполион сега?
— Именно! Точно Слав ни разказа за него и за историята с разчитането на древноегипетския език. И пак той ни каза тогава за една особеност, която често се е срещала при древните писмености. Не може да сте забравили!
Той вдигаше гъстите си вежди в очакване другите да се сетят какво има предвид, но изглежда никой друг не си спомняше точно тази подробност.
— Окей, тогава. Слав каза, че при тези писмености много често са изписвали само съгласните букви. Може и той да е направил така с кода си, за да бъде по-кратък и по-трудно разгадаем за неосведомени с този дребен факт.
Яна го гледаше с недоверие известно време, но в крайна сметка склони да пробват какво ще се случи, ако приемат, че в текста няма никакви гласни букви. Разгледаха отново таблицата ѝ с изчисления на процентите на буквите, които беше преброила в текста, и допълниха другата таблица с предполагаемите най-често срещащи се в езика съгласни. Получи се следното:
цифро
букви
брой
предполагаема буква
друга буква
234
5
р, к, д
п, б, з, л
098
8
а, е, и
н, с
109
1
у,ъ
ф, ж, х