321
7
т, н, с
в, р, к
001
7
т, н, с
в, р, к
543
4
р, к, д
п, б, з, л
012
2
ч, м
щ
456
9
о
т
901
5
р, к, д
п, б, з, л
345
6
в
д
210
8
а, е, и
н, с
789
3
п, б, з, л
г, м, ч
123
3
п, б, з, л
г, м, ч
567
7
т, н, с
в, р, к
678
5
р, к, д
п,б, з, л
765
1
у, ъ
ф,ж, х
890
3
п, б, з, л
г, м, ч
— Е, изглежда, че ако ти си прав, поне това досадно броене на букви не е било съвсем безсмислено – каза накрая тя. – Сега поне знаем, че със сигурност най-често срещаната съгласна в Българския е „Т“. Да видим какво ще се получи, ако заменим моите „О“-та с „Т“.
Получи се ето това:
_
_ _ . _ т _ . т_ . _ _ _ . _ _ . _ _ _ _ . т _ . _ . _ . _ _ _ _ _ _ . _ _ _ . 34 . т _ _ . _ _ . _ _ . _ . _ . _ _ _ . _ _ _ . _ . _ _ _ _ _ . _ _ _ _ . _ _ _ _ т т. _ _ . _ .
_ _ _ .
_ . _ . т _ _ . _ _ . _
_ _ _ . т .
т _ . _ _ _
— Дамм. Ако имаме две „Т“-та с гласна между тях, това вече придобива повече смисъл от двете „О“-та. Някакви идеи как да продължим? – попита момичето.
— Мисля, че можем да заменим първите три цифри с единствената съгласна в твоето име и да видим дали това „Н“ се връзва и на другите места. Освен това, мисля, че можем да приемем последните букви за „С“, „Л“ и „В“, като „Слав“.
— Логично звучи наистина. Не съответства точно на таблицата с процентите, но да видим.
Павката и Яна се заеха да изпробват новата си идея, а Васко чу, че Алекс се прибира от занималня и побърза да излезе от стаята. Той се заигра на шах с малкия и така и не усети кога минаха още два часа. Играта им прекъсна пристигането на бащата на Яна и Алекс у дома. Тийнейджърът и хлапето го поздравиха и Васко побърза да се отправи към стаята на приятелката си, но бащата го спря:
— С Яна ли се виждате? – попита той със сериозен тон.
— Не точно, господине – отвърна Васко. Само това му липсваше – описваните от Яна като пълни „консерви” родители да го набедят за нейно гадже. – Работим заедно по един училищен проект, съученици сме.
— Аха – флегматично се почеса по тила възрастният мъж. – Понеже става късно, затова питам.
— Да, прав сте, но утре е събота – опита да го спечели с чаровната си усмивка момчето.
— Добре, добре. Само гледайте да не окъснявате прекалено. Жена ми замина днес в командировка и затова не мога да предложа сносна вечеря, но ако огладнеете, знаете къде е хладилника. Аз съм изморен и ще лягам. И Алекс трябва скоро да ляга.
— Да, господине. Ние сме тук с още един съученик, ще му кажа, че е време да тръгваме.
Бащата загуби интерес към младежа и се заговори с малкия, а Васко се шмугна обратно в Янината стая. Приятелите му бъбреха забързано един през друг и изглеждаха превъзбудени.
— Какво стана докато ме нямаше? – попита ги той.
Чак като чуха гласа му, го забелязаха.
— Почти го разчетохме! Даже май сме готови!!! – изчурулика Яна, завъртайки се с лист в ръце.
— Понеже.. такова… баща ти се прибра.
— Все едно ми е. Слушай! – тя зачете на пресекулки, явно затруднявайки се на места от все още липсващи букви или просто от съобразяването с неизписаните гласни:
„Яна,
Щом четеш това, значи съм загазил. Отиди на ул. Българска морава 34, търси Начо („Това име може и да е с други гласни, налучквахме” вметна тя). Кажи му, че носиш ключа за часовника („Тук за това не сме много сигурни - като букви се връзва идеално, но като смисъл е странно”). Прибери документите. Пази ги добре.
Не ме търси. Пази се.
Обичам те. (Яна се изчерви. „Павката каза, че трябва да пише това“)