— Според мен ще бъде най-разумно да си разделим документите и всеки да чете отделно от другите, а после просто да преразкаже каквото е прочел. Така по-бързо ще разберем какво съдържат материалите – предложи Павел.
— Приема се на първо четене – скокна Васко от леглото на Яна. – Тъкмо аз ще взема моята част към балкона, че нещо ми се допуши. Вашето заведение не предлага ли кафе? – пусна в действие най-чаровната си усмивка той.
— Разбира се, ще ти направя – съгласи се Яна. – А през това време вие разделете материалите. Пав, ти искаш ли чай?
Павката не искаше нищо. Той вече беше погълнат от разпределянето на документите в три купчини на бюрото.
След десетина минути тя се завърна в стаята с чаша горещо кафе и с още по-нараснало любопитство.
— Готово ли е? – попита.
Момчетата кимнаха. Васко грабна една от трите купчинки с документи, благодари за кафето и се запъти към дневната. Яна взе втора купчинка и се настани с нея в леглото си, а Павел приседна до бюрото ѝ и се зачете в третата.
Не след дълго се прибра и Алекс. Той видя стърчащия на терасата Васко, зачетен в нещо, и веднага загря, че отново се случват интересни неща.
— Какво прааавиш? – заслухтя малкият.
— Чета – простичко отвърна тийнейджърът.
— Да де, ама какво четеш толкова?
— Чета за училище едни неща. Не са интересни – издиша цигарения дим Васко.
— А защо там пише, че са голяма тайна?
Васко се сети, че Алекс поназнайва Английски и е разбрал какво означава големият червен печат на страницата в ръката му. Реши да изшикалкави нещо.
— Така пише на много страници, взети от нет-а – усмихна се наставнически той.
— Глупости! – нацупи се малкият. – Имам компютър от две години, но никога не съм попадал на такива страници.
— Да, защото тези страници не са за деца – не отстъпваше Васко.
— Аз ще питам кака – заяви Алекс и тръгна към Янината стая.
Нахълта вътре без да почука и завари и другите двама юноши зачетени в същите странни за него неща. На бюрото до Павел имаше и разгърната карта.
— Не забравяй какво ми обеща! – без предисловия изстреля Алекс към сестра си, вперила любопитен поглед към него заради неочакваното му появяване.
— Какво си му обещала? – извърна се Павел.
— Обеща ми и аз да участвам в приключението с вас до края – отговори вместо нея дребосъкът.
Павел се надяваше Яна да отрече, но за негова изненада тя само кимна и рече:
— Така беше. Обещах. Но има неща, които и ние все още не знаем – заобяснява тя със спокоен тон на Алекс. – Когато ги разберем, ще ти кажем.
Братчето ѝ се поуспокои.
— Може ли и аз да си поканя приятели, щом ти имаш гости? – попита то.
— Само един приятел, Алекс. Не искам детско парти вкъщи точно сега. И само, ако обещаеш да сте тихи.
Алекс се ухили до уши:
— Няма да усетите, че сме тук – заяви с готовност той, затвори вратата и се спусна към телефона.
Павката недоумяваше над случилото се.
— Бaламосваш го, нали? – попита той.
— Не, вече съм му обещала – отвърна Яна.
— Разбирам, че държиш на принципите си, Яна, но тайната на Слав едва ли е за пред детски уши. Представи си, че Алекс се раздрънка.
— Точно защото е дете, никой няма да му повярва, каквото и да дрънка. А и не е нужно да му казваме всичко. Ще му кажем каквото преценим. Но се наложи да му обещая да го държа в течение, понеже само така го навих да ми даде бележката с кода.
Павел тръсна глава с неодобрение.
— Ти докъде стигна с твоята част? – попита след няколко минути девойката.
— С четено приключих преди малко, но тук при мен попаднаха и някакви рисунки, както и две карти. Тъкмо се опитвам да напасна прочетеното с тях.
— И аз съм готова вече. Отивам да извикам Васко.
— Не, не ставай. Още трябва да си почиваш. Аз ще го извикам.
Павел стана и след малко се появи с другия младеж. Васко имаше още малко за довършване, затова другите двама събраха прочетеното от тях на леглото и се надвесиха над картите.
18
Първите две карти, които бяха попаднали при Павката, изглеждаха по-обичайно и тийнейджърите лесно се ориентираха, че и двете показват един и същ район, но едната с повече, а другата – с по-малко детайли. На по-малката беше изобразен отрязък от Атлантическия океан между Африка, Северна и Южна Америка. Изглеждаше като взета от Google Earth. Другата беше по-схематична, но на нея имаше изписани имената на местностите в региона. Между тях се виждаше очертан триъгълник. Ставаше ясно, че там е изобразен Карибският басейн.