Имаше обаче една трета карта, попаднала при Яна, която изглеждаше като рисунка и беше съвсем непонятна за тях. Тя показваше само един остров или континент, донякъде с форма като на Африка, но с други, по-малки острови от всички страни – по един на север, юг и изток, и цели четири на запад. По-интересно от всичко друго беше, че върху основния остров беше изрисувана схема от кръгове, свързани с линии, два от които излизаха извън очертанията му, като единият водеше нагоре към северния по-малък остров, а другият – надолу, но без да попада върху островчето на юг. Изброиха точно дванадесет кръга, от които десет бяха върху основната площ.
Павката и Яна започнаха да дискутират, шептейки, как мислят, че се връзва това в картите с написаното в документите. Скоро Васко също беше готов и се присъедини към тях. Първоначално само слушаше разговора на приятелите си.
— На малката карта ясно се вижда очертан триъгълник – обясняваше с тона, който винаги използваше, когато философстваше Павел. – Според мен това трябва да е известният Бермудски триъгълник.
— Не само един район на Земята може да се очертае с триъгълник! – възразяваше Яна. – Трябва да проверим в нета дали си прав.
— Провери, но аз съм убеден, че съм прав. Виж ето тук – той посочи единият ъгъл на триъгълника, достигащ до надпис “Bermuda”.
— Хубаво, но аз пък никога не съм чувала, че другият ъгъл на така наречения Бермудски триъгълник стига до Маями. Може просто да е същият регион, но не съвсем същото място.
— Ооо, да, същото е – изведнъж проговори и Васко. Яна и Павел се стреснаха от увереността в тона му. – Живял съм на Карибите и съм сигурен, че зловееещият Бермудски триъгълник се намира точно там, между Маями, Пуерто Рико и Бермудските острови.
— Не си ни казвал, че си живял на Карибите – с недоверие отбеляза Яна.
— Е, сега ви казвам.
— Да бе! – тръсна глава Павел. – Не може да не си ни казвал досега, ако е истина.
— Май някой е загърбил географията в полза на математиката и физиката – избъзика го Васко. – А за Ямайка не съм ли ви разказвал разни историйки? Къде според вас се намира тя? Ако не знаете, питайте чичко ви Гугъл.
Яна включи лаптопа си, провериха и Васко се оказа прав – голямата карта очевидно показваше Бермудския триъгълник.
— Все по-объркан съм… – почеса къдриците си Павел. – Не знам какво пише в документите, които са попаднали у вас, но в тези при мен се говореше за високи технологии, свръхразум и тем подобни. Като как това би могло да се свърже с Бермудския триъгълник? Всеизвестно е, че в този район мистериозно са изчезнали много кораби и самолети, но в тези документи мисля, че изобщо не се споменава за тях, а за нещо много, много по-напреднало от това, което ние познаваме: контрол над климата, контрол над съзнанието, летене, телепатия, телекинеза… Или може би аз нещо не съм разбрал.
— Ами, не. И при мен имаше информация за такива неща – каза Яна.
— Слава Богу! – възкликна Павел. – Тъкмо започнах да се съмнявам в Английския си!
— Наистина е странно – каза Васко. – При мен пък явно са попаднали последните документи от папката с една-две рисунки, много чертежи и някаква скица с нещо подобно на това в картата при Яна. В написаното става въпрос главно за някакъв народ, който ми се стори по-скоро митичен. Пишеше за неговите технологии наистина, както и за другите странни умения, които тези хора са владеели. Част от тях се припокриват с казаното от Павчо. Но всичко звучеше така сякаш тях вече ги няма, говореше се с недомлъвки за някакъв катаклизъм, но не ми стана много ясно какъв е бил той.
— Дай да видим твоята скица – скочи ентусиазирано Павел.
Васко веднага я изрови. Скицата ясно наподобяваше нещото, което беше очертано на Янината карта с континента, но това не направи задачата им по-лесна. Върху кръговете в неговата скица имаше някакви надписи, обаче те трудно можеха да се разчетат, а и не беше ясно на какъв език са.
— Тази скица... – потупа с пръст върху листа замислено Павел. – Сега, когато я гледам тук, а не върху картата, започна да ми изглежда като нещо познато.
— Сигурен ли си? – разшириха се от вълнение очите на Яна.
— Да. Знам, че съм виждал това и преди. Само да можех да се сетя къде...
— Не се тревожи, ще се сетиш – подпря се на рамото му, надвесен над тях Васко. – Ти си самоходната ни енциклопедия все пак.
Павел изви поглед към него, очаквайки да види отново насмешка, но забеляза, че в изражението на Васко нямаше и помен от шега. Явно наистина този път „дървеният философ” на класа беше оценен подобаващо. Той се напрегна да се сети, но не постигна нищо повече от това да си докара дебют на главоболие в слепоочията.