— И с по две прикачвания и в двете посоки – отбеляза Павел. Той никога не беше пътувал със самолет и изпитваше немалко притеснения.
— Голяма работа – каза Васко. – Най-готиното е, когато се излита. Значи ще го преживеем общо шест пъти само за едно пътешествие. Супер!
Другите се колебаеха.
— Само аз ли съм ентусиаст? – продължи той. – Хайде, парите не са проблем. Ще ви черпя за бала.
— Не! Ако ти даваш пари и за нас, ще ти ги върнем.. ъъъ…, когато можем – каза Павел.
— Разбира се – съгласи се и Яна.
Васко грейна.
— Значи отиваме! Олé!
19
Следващите седмици преминаха в трескава подготовка. От Интернет юношите разбраха, че се налага да кандидатстват за визи за Пуерто Рико, тъй като това беше Американска територия. Резервираха билетите, а Яна премина през изпитанието да съобщи на родителите си, че иска да вземе на екскурзията за бала и Алекс. Те бяха безкрайно изненадани.
— Мисля, че ще е интересно за него. А и така ще стоплим отношенията си малко – обясни им тя.
Тайничко Яна се надяваше те да не се съгласят, но след кратко обсъждане двамата с радост подписаха документа, с който се съгласяваха малкия им син да пътува до Лондон със сестра си.
Всичко сякаш се случваше изключително бързо и с необичайна лекота. Визите бяха издадени, билетите – платени от Васко. Той лично направи и фалшификат на документа за Алекс, като го сканира, дописа за Пуерто Рико и после отново изкара на цветен принтер така, сякаш подписите до тази крайна дестинация бяха оригинални.
Четиримата зачакаха с нетърпение заветния момент на заминаването.
Първият полет действително беше до Лондон. От всички млади пътници само Васко и Яна бяха летели със самолет. Павката продължаваше да се притеснява въпреки инструктажа на Васко, а Алекс беше толкова щастлив, че тийнейджърите умираха от страх да не би в ентусиазма си хлапето да изпусне нещо неподходящо пред родителите. Но макар и малък, Алекс беше умно момче и не искаше да прецака първия шанс да покаже на сестра си, че може да му има доверие.
Когато най-после стигнаха до летището и разтовариха багажа, майката на Яна и Алекс започна да се усъмнява, че нещо не бе както трябва.
— Къде са другите от класа ви? – попита с уж сдържано любопитство тя.
— Ами теее – започна Яна и веднага съжали, че сред цялото вълнение не се бяха сетили да обмислят какво да обяснят на родителите си за това, че не пътуват с класа.
— Те решиха да вземат един от онези гадни лоу-коуст полети – изтърси Васко. – Ще ги срещнем направо в хотела в Лондон.
Майката на Павел погледна сина си с упрек и сякаш каза: „Трябваше и ние да купим по-евтин билет“, но си замълча. Тя, разбира се, не знаеше, че парите, които му беше дала за билет и джобни за пътуването, бяха все още в портфейла му, но под формата на Американски долари, а не на Английски паунди. Младежите се бяха разбрали Васко да плати самолетните билет, а другите да поемат с джобните си колкото могат от общите разходи в Пуерто Рико.
— А вие ще пътувате сами, така ли? Без учител? – продължаваше да разпитва властната майка.
Госпожа Ферер тихо превеждаше на съпруга си какво става. Той каза нещо на Испански към майката на Яна.
— Съпругът ми казва, че е сигурен, че ще се оправят, госпожо – преведе госпожа Ферер.
— Мамо! – погледна я с умоляващ поглед Яна. – Нали съм вече пълнолетна? Всичко ще бъде наред.
— Не е въпросът в това на колко години си ти. Не забравяй, че ще пътуваш и с Алекс. Трябваше да ми… да ни кажеш за това предварително! – тя изгледа съпруга си за подкрепа, но той седеше настрана, опънат като безгласна струна.
За щастие вече беше време младежите да се чекират за самолета и да влязат за проверка на багажа, документите и всичко останало. Майката на Павел го прегърна силно и очите ѝ се напълниха със сълзи. Никога не се бяха разделяли за повече от три-четири дни и то само в редките случаи, когато беше успявала да си позволи да плати за екскурзия на сина си из страната. „Да се пазиш“, прошепна в ухото му тя.
Другите също размениха прегръдки и целувки с родителите си и се запътиха към чек-ин отделението.
— Слава Богу, че не се сетиха да поискат да ни разгледат билетите – смънка Яна, когато се отдалечиха достатъчно, за да не ги чуват.
— Да. Тогава майка ти вече щеше направо да изпуши централно – ухили се Васко.
Минаха проверка на ръчния багаж, паспортен контрол и се запътиха към „гейта“ за своя полет.
— И така, скъпи приятели, вълнувате ли се вече? – попита Васко с вид, който издаваше, че самият той е на върха на щастието си.