Тя погледна към Павел и той кимна отново. Яна продължи:
— Моите родители ми дадоха 1500 евро за билети и джобни за мен и Алекс. Това се равнява на близо 2000 долара. Павката каза, че има 800 евро, което е малко повече от 1000 долара. Значи, общо имаме приблизително 3000. Нощувките в тази стая възлизат на около 1200 долара общо. Това означава, че ни остават грубо 1800 за храна, оборудване и превоз. И отново казвам – тъй като не знаем цените на нито едно от тези неща, трябва да подходим внимателно, бързо и час по-скоро да разпитаме наоколо.
Васко се прокашля, за да вземе думата.
— Както вече казах, парите не са чак толкова голям проблем. Ако се налага, ще доплатя.
— И дума да не става! – беше категорична Яна. – Ти даде достатъчно. Имаме сделка.
Той реши да не спори с нея повече на този етап.
— Предлагам – продължи момичето – да напазаруваме храна от някой супермаркет и да се храним тук. Имаме всички условия за това.
Предложението звучеше по-скоро като заповед и никое от момчетата не си позволи да възрази. Посмениха кой някоя тениска, кой обувки и се изнизаха навън в търсене на супермаркет и оборудване за гмуркане.
Първото откриха лесно. Накупиха достатъчно храна за следващите два-три дни и се върнаха до стаята да я разтоварят. Докато пазаруваха обаче, се сблъскаха с една неприятна изненада – оказа се, че въпреки обявените в нет-а два официални езика за страната, болшинството от хората, особено по-възрастните, не говореха почти никакъв Английски. Налагаше се Васко да превежда почти всичко.
Горе, в хотелската си стая, четиримата си спретнаха обилен обяд и веднага след това тръгнаха да издирват костюми и бутилки за гмуркане. Задачата не се оказа лесна и в края на деня те се прибраха без капка сила и без никакъв резултат.
Ден втори ги свари неподготвени за бурята, която се разрази още от ранни зори. Яна ходеше нервно из стаята, бясна от това, че се налага да стои затворена между четири стени, точно когато бе толкова близо до целта си. В ранния следобед дъждът намаля и тя изръчка другите да продължат с търсенето. Малко преди пет след обяд най-после успяха да се спазарят с едно магазинче близо до пристанището да наемат три костюма за гмуркане, маски и кислородни бутилки на прилична цена. На дневен ред оставаше най-сложното – превозът.
Още рано на третия ден Яна приготви закуска, кафе и чай за всички, и веднага след като приключиха с храненето, ги поведе навън. Обиколиха почти цялото пристанище, разговаряйки с всеки собственик на лодка или яхта, когото откриха, но веднага щом посочеха целта на пътуването си, всички се отдръпваха и ги зяпваха като луди. Изтощени и отчаяни, в късния следобед четиримата се затътриха обратно към хотелската си стая.
Пътьом на Павката му хрумна нещо.
— Васко – рече той, – а ти щом си живял на Карибите, нямаш ли познати тук? Доколкото те познавам, сигурно имаш някакви приятели.
— Карибите е едно доста обширно понятие, Павка – отвърна Васко. – Имам познати и приятели, разбира се, но в Ямайка, не тук.
— Да де, ама те като са местни, може да познават някого, с когото да ни свържат. Някой, който би могъл да ни помогне.
Идеята се стори на Васко леко утопична в началото, но после реши, че няма да загуби нищо, ако опита и този коз. Той извади телефона от джоба си и се разрови из менюто му. Скоро откри това, което търсеше. Натисна зелената слушалка. Чу се сигнал свободно, после пак, и пак, и пак… На шестото извъняване отсреща най-после вдигнаха.
— Heeeey, yoo! How you’re doing man? 1– ухили се Васко и се поотдалечи от приятелите си. – No, I’m not looking for weed this time2… – снишаваше гласа си все повече той.
След минута Васко се приближи отново и даде знак на другите, че му трябва химикал. Яна бръкна в раницата си и му подаде един.
— OK, just a sec3 – каза той, запретна ръкава на ризата си и започна да пише нещо по ръката си.
— Thanks bro, you’re awesome!4 – каза в заключение и затвори.
— Дамм – обърна се той най-после към очакващите с нетърпение новините тийнейджъри. – Може да се окажеш прав. Дадоха ми телефона на някакво момче, авантюристче. Можело и да се съгласи. Някакъв си Хавиер. Утре ще му звъннем.
— Не, обади му се още сега! – нареди с тон, нетърпящ възражения Яна.
Васко проведе доста кратък разговор с въпросния Хавиер. Когато приключи, даде на останалите да разберат, че е възможно да ударят на камък и тук.