Алекс го гледаше с широко отворена уста. Васко тъкмо сметна това за знак, че е постигнал желания ефект, когато малкият изрази недоволството си с ритник в глезена му.
— Вие си мислите, че като съм по-малък от вас, съм глупав, така ли? Лъжеш. И ти лъжеш, и ти лъжеш – запосочва ги с пръстче той, отново готов да заплаче. – Не е честноооо….
Започваше да се заформя цирк и Яна се стресна, че съседите може да проявят любопитство към разговора тук, на етажната площадка. Тя бързо отключи и натика всички останали вътре. Нареди на Алекс да отива в стаята си и поведе другите момчета към своята.
— А сега какво? – попита тя веднага щом затръшнаха вратата след себе си.
— Сега, струва ми се, трябва да търсим другаде – каза Павел.
— Много ясно, философе! – рече Васко, а Павката моментално се изчерви.
— Да не се караме! – скастри ги Яна.
— Ама ние не се караме. Момчетата така си показват, че са приятели, нали, философче? – сръчка Васко с лакът в ребрата Павел.
— Добре, добре – продължи Яна. – Ти явно беше прав за нашия праг. Сега вече мисля, че каквото има да се намира, то трябва да е под прага на Слав.
Другите кимнаха в знак на съгласие.
— Трябва да отидем и да го изровим или намерим, или каквото там трябва да направим. Може там да има карта за ключа или да е скрито самото ценно нещо, за което говореше Слав. Въпреки, че от всичко видяно и чуто досега си мисля, че той не би рискувал да остави нещо ценно в къщата си или около нея. Сигурно под прага има карта, така че започваме операция „Картата“. Готови?
Момчетата кимнаха отново като по команда.
Тя отвори рязко вратата, готова да тръгне навън, и почти се сблъска с Алекс, все още застинал в позата, в която подслушваше на вратата. Яна се вбеси.
— Какво правиш тук?! Какво чу?
— Нииищо.
— Признай си какво чу ти, малък… цербер! – крещеше тя.
Алекс най-после започна да плаче. Той искаше толкова много да бъде част от нещо голямо и значимо. Искаше да не е малкото братче, а като тези двама батковци да бъде допускан от сестра си в тайните ѝ. В онези готини тайни, които само по-големите изглежда имаха. Всичко, което беше чул зад вратата, звучеше толкова страхотно. Той всъщност не беше разбрал почти нищо друго освен това, че сестра му е ужасно развълнувана и че този път става нещо наистина много интересно.
— Искам да дойда с вааас – хлипаше Алекс. – Искам и аз да участваааам!
Яна се притесни, че ревът му се чува в диапазон от поне два етажа надолу и нагоре из блока. Знаеше, че не трябва да се поддава на емоционалния му шантаж, но се почувства безсилна да спре рева му и в същото време изгаряше от любопитство да погледне под прага на Слав. В крайна сметка се съгласи.
— Добре, идваш и ти. Но при едно условие!
Алекс я погледна с големите си сини очи, изпълнени с надежда.
— Нито дума на мама и татко! Ясно?
— Ясно – прошепна Алекс.
— Да вървим.
3
Четири чифта крака запрепускаха по стълбите, докато достигнаха до първия етаж на блока. Преди входа всички постепенно намалиха темпото и впериха погледи в Яна – беше ясно кой е шефът в операция „Картата”. Тя се спря на площадката преди вратата на блока и се замисли. Беше възможно не всички огромни мъжаги да са се омели от района около къщата на Слав. Наблизо не се забелязваха повече джипове, но можеше да има останали хора около или даже вътре в къщата, които претърсват. В първия момент идеята, която я осени, ѝ се стори нелепа, но колкото повече си го представяше, толкова повече се съгласяваше със собствения си план. Тя се обърна към Алекс:
— Като искаш да си в играта, ето ти задача: върни се вкъщи и донеси футболната си топка.
— Да, бе, да! – тросна се Алекс. – Знам ви аз! Само да се обърна, и ще тръгнете без мен…
— Няма такова нещо, Алекс. Обещавам ти, че точно ти ще имаш най-голяма роля в операцията. Вярваш ли ми?
Алекс обаче съвсем не беше склонен да повярва. Все още му беше трудно да се зарадва за това, че големите въобще са го взели със себе си, а още по-малко – да си представи точно той да е в главна роля. Дърпането му като магаре на лед започна отново да вбесява сестра му.
— Павка, моля те, отиди с него. Така поне ще знае, че няма да го излъжем – нареди тя.
Павката не изчака втора покана. Той тръгна обратно по стълбите пред второкласника. Скоро се завърнаха с топката и с доста по-спокойни физиономии.
— И така, Алекс – започна да обяснява плана си Яна, – искам да излезеш от входа небрежно все едно отиваш да пориташ топка. Гледай тя уж случайно да отиде към къщата на Слав, знаеш къде е. И сега най-важното – като стигнеш там, искам хубавичко да огледаш дали наоколо има някакви хора – вътре или извън къщата. Не ги зяпай, не говори с тях, само виж дали има хора – какви, колко и къде. Поритай наоколо и се върни.