— Сигурно му е било много трудно.
— Щеше да бъде, ако майка му не беше толкова невероятна. Включваше се в игра по софтбол със същата лекота, с която правеше сладки. Успяваше да запълва празнотата.
— И ти си я обичала — осъзна Малъри.
— Да. Всички я обичахме. — Дейна седна и отпи глътка от втората си чаша вино. — Когато Джордън влезе в колежа и започна почасова работа на две места, почти не го виждахме тук. Връщаше се само през лятото и работеше в автосервиз „Тони“. Беше доста добър монтьор. Понякога излизаше с Флин и Брад. Четири години по-късно завърши и още докато беше на едногодишна специализация, няколко от разказите му бяха публикувани. После се върна. — Тя отново въздъхна. — Господи, веднъж погледите ни се срещнаха и сякаш се задейства бомба, която щеше да експлодира. Помислих си: „Какво става? Това е приятелчето ми Джордън. Не бива да развалям едно дългогодишно приятелство“. — Засмя се и отпи нова глътка. — по-късно той ми каза, че и неговата реакция е била същата: „Господи, почакай, това е малката сестричка на Флин. Долу ръцете“. Два месеца задържахме тази експлозия. Или се заяждахме, или се държахме много учтиво.
— И после? — подкани я Малъри, когато замълча.
— Една вечер той намина да се види с Флин, но Флин имаше среща с момиче. Родителите ни не бяха вкъщи. Двамата се сборичкахме. Страстта, която се надигаше в мен, трябваше да намери отдушник. След малко се търкаляхме на килима в хола. Не можехме да се наситим. Никога друг път не съм изпитвала толкова… отчаяно желание. Беше невероятно. Представяш ли си колко бяхме засрамени, когато се опомнихме и осъзнахме, че лежим голи върху красивия персийски килим на Лиз и Джо?
— Какво направихте?
— Спомням си, че отначало просто лежахме неподвижни и се гледахме право в очите. Като двама оцелели след ожесточена битка. После дълго се смяхме и отново се вкопчихме един в друг. — Дейна повдигна чашата си за тост. — най-сетне започнахме да излизаме заедно. Бяхме неразделни. Имената ни се споменаваха като една дума независимо в какъв ред. — Едва сега осъзна колко много й липсва тази близост. — Никой не ме е разсмивал така, както той. И е единственият мъж в живота ми, който ме е карал да плача. Да, за бога, обичах този негодник.
— Какво стана?
— Дребни неща, но и разтърсващи събития. Майка му почина. Не си бях представяла толкова голяма мъка. Дори когато баща ми се разболя, не ми беше толкова трудно. Твърде късно откриха болестта й, рак на яйчниците. Операции, лечение, молитви, нищо не помогна. Тя просто чезнеше. Тежко е да загубиш някого — тихо промълви тя. — А да гледаш как бавно си отива, е непоносимо.
— Не мога да си го представя. — Очите на Малъри се насълзиха. — Не съм преживяла такава загуба.
— Не си спомням как съм загубила майка си. Била съм твърде малка. Но никога няма да забравя деня, в който почина госпожа Хоук. Може би тогава нещо у Джордън се е пречупило. Не зная, той не го сподели с мен. След смъртта й продаде къщата заедно с всички мебели и цялата покъщнина. Скъса с мен и замина за Ню Йорк да търси слава и богатство.
— Не е било хладнокръвно зарязване — отбеляза Малъри.
— Може би. Но се почувствах жестоко наранена. Каза, че трябва да замине. Че има нужда от нещо, което не ще намери тук. За да пише, което винаги е искал да прави, трябвало да напусне Вали и да докаже себе си. Изпълни намерението си, сякаш двете години, през които бяхме заедно, не означаваха нищо за него. — Дейна пресуши чашата си. — Да върви на майната си, заедно с всичките си проклети бестселъри.
— Може би ще ти бъде неприятно да го чуеш, при това точно сега, но мисля, че изясняването на отношенията ти с него е част от загадката.
— Какви отношения?
— Дейна. — Малъри хвана и двете й ръце. — Все още си влюбена в него.
Дейна се опита да отскубне ръцете си.
— Не съм. Живея живота си. Имала съм и други връзки. Имам кариера, която в момента е в задънена улица, но с книжарницата си скоро ще възкръсна от пепелта като феникс. — Замълча, усетила, че започва да говори безсмислици. — Стига толкова вино, щом ме кара да използвам изтъркани метафори. Джордън Хоук е минало — добави тя по-спокойно. — Това, че е първият мъж, когото съм обичала, не означава, че трябва да бъде и последният. Предпочитам да избода очите си с нажежено желязо, отколкото да му доставя подобно удоволствие.