— Донесли сме нещо.
Махна с ръка към Зоуи и бялата кутия в ръцете й. Трогната, Дейна присви ноздри.
— На шоколад ли мирише?
— Момичета сме, нали? — Зоуи седна до нея, прегърна я с една ръка и повдигна капака на кутията. — Еклери. По един голям за всяка от нас.
Този път в очите на Дейна запариха сълзи от умиление.
— Вие сте най-добрите приятелки.
— Хапни малко и когато се почувстваш по-добре, ще ни разкажеш всичко.
Малъри седна от другата й страна и раздаде салфетки.
Дейна започна да се утешава с шоколад, пандишпан и крем и след няколко хапки заговори с пълна уста.
— Тя искаше да напусна. — Намръщи се и облиза малко баварски крем от устните си. — Помежду ни възникна взаимна ненавист още от пръв поглед. Може би сме били смъртни врагове в някой предишен живот. Или съперници. Освен че ръководи библиотеката като казарма, изпитва лична антипатия към мен. Както и вярното й кученце Санди.
— Зная колко е тежко, Дейна. Напълно те разбирам. — Малъри потърка рамото й. — Но нали и без това възнамеряваше да напуснеш след седмица?
— Зная, зная. Исках да стане спокойно. Щях да организирам прощално парти за персонала, за да ме запомнят с добро. Освен това заплатата за последната седмица нямаше да ми бъде излишна.
— Струвало си е да я пожертваш, щом си й казала право в очите какво мислиш за нея. Тя е кучка и всички я мразим — увери я Зоуи. — Когато „Малки удоволствия“ набере скорост и за книжарницата ти се заговори в целия град, онази жена ще се опържи в собствения си сос от завист.
Дейна замислено нацупи устни.
— Разбира се. Просто се паникьосах. Винаги съм работила в библиотека. В училище, в колежа, а после и в тази. Изведнъж осъзнах, че приключвам с това и ставам собственик на книжарница. — Изтри потните си длани в коленете си. — Дори не зная как се борави с касов апарат.
— Аз ще те науча — обеща Зоуи. — Заедно ще успеем.
— Не искам да проваля всичко. Не искам да се проваля и с ключа. Просто ми се струпаха доста неща наведнъж.
Малъри й предложи парче от своя еклер.
— Хапни още малко сладко, а след това ще се заловим със сериозните планове.
— Имам още два часа на разположение, преди да се прибера — каза Зоуи. — Когато получихме ключовете, агентът на недвижими имоти каза, че можем да започнем с козметичния ремонт, ако сме готови да поемем риска от загуба на време и пари. Можем да боядисаме терасата, стига да не се страхувате, че сделката би могла да се провали.
Дейна лакомо изяде еклера.
— Добре, добре — каза тя по-въодушевено. — Да разгледаме мострите от бои.
След дълго обсъждане се спряха на морскосиньо. Съгласиха се, че с този цвят сградата ще изпъква сред околните и ще изглежда изискано.
Настроени да кроят планове, влязоха в кухнята, за да споделят идеите си за пространството и интериора.
— Не твърде провинциално — реши Зоуи и сложи ръце на кръста си. — Искаме обстановката да бъде скромна и уютна, нали? Нито много луксозна, нито простовата.
— Като в разкошна вила. — Малъри кимна, завъртя се в кръг и се опита да си я представи. — Мисля, че бледозеленият цвят е подходящ за стените. А за шкафовете — слонова кост. Дейна, ти най-често ще ползваш това помещение.
— Продължавайте. — Дейна махна с ръка. — Вие разбирате повече от интериор.
— Какво ще кажете плотовете да бъдат в розово? Не твърде крещящо, но наситено. И да украсим стаята с произведения на изкуството от галерията. Можем да добавим и някои от нещата, които Зоуи смята да ползва в салона си. Средства за ароматотерапия, свещи. И кътче, което да напомня за кухнята на Дейна.
— Пълно с вредна храна?
Малъри хвърли поглед към нея и се засмя.
— Не. С книги. Ще поръчаме етажерка и ще подредим на нея книги, статуетки от моята галерия и козметични продукти от салона. Луксозни кремове за ръце и сапуни. Нека общото пространство да съчетава елементи от трите дейности.
— Чудесна идея. — най-сетне тя въздъхна с облекчение. — Вече се чувствам по-добре.
— Ще стане страхотно. — Зоуи плъзна ръка около талията й. — Можеш да държиш кутии с ароматни чайове на плота.
— Не е зле да сложим маса — замислено каза Дейна. — Може би кръгла, с няколко стола. Добре, да запишем на какви бои се спираме засега и да видим дали ще изберем и други. Ще отскоча до „Хоуммейкърс“ да ги купя.
— Мисля, че разпродажбата е следващата седмица — намеси се Зоуи.
— Така ли? — Трапчинките на Дейна затрептяха. — Е, случайно имам връзки в „Хоуммейкърс“. Ще се обадя на Брад и ще ги получим с отстъпка още днес.
Полезно бе човек да има цел дори ако тя е да се добере до няколко кутии боя. Библиотеката и годините, които бе прекарала там, бяха минало, а настоящето й бе изграждането на „Малки удоволствия“. Що се отнася до бъдещето, откъде би могла да знае какво я очаква? Но възнамеряваше да помисли и да потърси връзка с местонахождението на ключа.