Ако издирването завърши успешно, ковчежето с душите ще бъде отключено и дъщерите ще бъдат освободени от стъкления плен. А всяка от смъртните жени ще получи един милион долара възнаграждение.
„Хубава приказка — помисли си Дейна, — докато разбереш, че не е приказка, а реалност, и че си една от трите жени, способни да отключат ковчежето с душите“.
Тогава всичко ставаше ужасно странно.
Като се добавеше и фактът, че могъщ зъл магьосник на име Кейн искрено желае провала й и може да я накара да вижда неща, които не съществуват, а да бъде сляпа за действителността, играта наистина загрубяваше.
Но всичко това имаше и добри страни. Онази първа вечер се бе запознала с две жени, които се бяха оказали доста интересни, и скоро бе започнала да ги чувства близки, сякаш ги познава, откакто се помни. Радваше се, че започват съвместен бизнес.
Както и че брат й бе открил в едната от тях любовта на живота си.
Малъри Прайс, жена с чувство за ред и сърце на художник, не само бе надхитрила магьосника с хиляди години живот зад гърба си, а и бе натрила носа му, като бе намерила и завъртяла своя ключ в ковчежето.
Всичко това за по-малко от четири седмици.
Дейна и Зоуи трудно щяха да постигнат същия успех.
Но двете поне нямаха романтични връзки, които да отклоняват вниманието им от целта. А Дейна нямаше и дете, за което да се безпокои, за разлика от Зоуи.
Съзнанието й бе напълно свободно и можеше изцяло да се съсредоточи върху загадката и очакваната награда.
Ако на нея се паднеше да бъде следващата съперница на Кейн, той трябваше да се подготви за дълга битка.
„Не че имам нещо против романтичните връзки“, каза си Дейна. Загледа се в дърветата край пътя и остави тетрадката да се затвори в скута й.
Обичаше мъжете. Поне повечето от тях.
Дори веднъж, преди милион години, се бе влюбила. Естествено, това бе резултат от момичешка глупост. Отдавна бе помъдряла.
Въпреки че преди няколко седмици Джордън Хоук се бе върнал в Плезънт Вали за известно време и бе имал наглостта да се включи в търсенето на ключовете, за него нямаше място в живота на Дейна.
В нейния свят той не съществуваше… освен когато си представяше как се гърчи в агония след ужасяваща катастрофа или поради неизлечима болест, причиняваща умствена и физическа деградация.
Жалко, че брат й Флин имаше неблагоразумието да поддържа приятелски отношения с него. Но би могла да му прости за това и всъщност се възхищаваше на лоялността му, защото тримата с Джордън и Брад Вейн бяха приятели от детинство.
По някакъв начин и Джордън, и Брад се бяха оказали свързани с търсенето. Бе принудена да приеме този факт.
Раздвижи се на седалката, когато Флин сви към отворения железен портал, и надникна през прозореца, за да разгледа отблизо единия от каменните воини, които пазеха къщата.
„Едри, красиви и опасни“, помисли си тя. Винаги бе харесвала такива мъже… дори ако са скулптури.
Надигна се, но дългите й крака останаха изтегнати на седалката. Това бе единствената поза, в която можеше да се вози удобно отзад.
Бе висока, с телосложение на амазонка и би подхождала на някой воин. Прокара пръсти през дългите си кестеняви коси. Те почти без усилие добиваха форма на камбанка, откакто Зоуи, фризьорка и нейна най-добра приятелка, отскоро безработна, ги бе изрусила на кичури и ги бе подстригала. Благодарение на това сутрешният тоалет й отнемаше по-малко време, от което Дейна бе доволна, защото не обичаше да става рано. А и прическата й отиваше, което подхранваше суетността й.
Дълбоките й тъмнокафяви очи приковаха поглед в необикновения силует на сградата от черен гранит. Представляваше нещо средно между замък и укрепление и се издигаше на фона на нощното небе, съвършено ясно като гладко черно стъкло.
Всички прозорци светеха и все пак Дейна бе сигурна, че в сенките се крият множество тайни.
Бе прекарала целия си двадесет и седем годишен живот в долината и замъкът на хълма винаги я бе привличал. Силуетът му се извисяваше над красивото градче и й напомняше за дворец от приказка, страховита и пълна с кръвопролития.
Често се бе питала какво ли е да живееш там, да се разхождаш из всички стаи, да пристъпваш по парапета или да надничаш от някоя кула. Живот в уединение на това неповторимо място сред величествените възвишения и гори.
Отново се раздвижи и подаде глава между брат си и Малъри.