Тя го гледаше, сякаш го познава. Сега, когато плъзна поглед по парапета, Джордън отново си спомни.
Флин и Брад не бяха я видели. Когато се бе опомнил и ги бе повикал, вече бе изчезнала.
Естествено, случката ги бе изплашила. Както всяка зловеща история за призраци.
След години, когато бе написал книгата си, той я бе нарекъл „призрак“, но и тогава, и сега знаеше, че е жива колкото него.
— Която и да си — прошепна Джордън. — Благодаря ти, че ми помогна да успея.
Застана там, с ръце в джобовете, втренчил поглед през решетките. Къщата бе част от миналото му и странно защо му се струваше, че ще бъде и част от бъдещето му. Беше му хрумнало да проучи дали се продава няколко дни преди Флин да го попита за портрета на младия крал Артур. Преди пет години импулсивно бе решил да купи картината от галерията, в която бе работила Малъри, но тогава не се бе запознал с нея. Това платно се бе оказало важно парче от пъзела, както и портретът на трите дъщери, който бе в къщата, и другият, купен от Брад. Бяха открили, че и трите са нарисувани от Роуина преди векове.
Ню Йорк, неговото настояще, бе изиграл ролята си в живота му. Вече бе готов за промяна. За завръщане у дома. Обаждането на Флин го бе улеснило доста.
Имаше възможност да се върне за кратко, да опипа почвата и да прецени чувствата си. Веднага щом бе зърнал Апалачите, се бе убедил, че се нуждае от този пейзаж.
Щеше да изненада всички с решението си да се установи тук завинаги.
Възвишенията го привличаха. Ярките им багри през есента, буйната зеленина през лятото. Искаше да ги види сковани от скреж, застинали и величествени, или скрити зад воал от нежна мъгла в началото на пролетта.
Привличаше го и Вали с красивите си улички и туристите. Познатите лица, които помнеше от детството си, апетитният мирис от барбекютата в задните дворове и местните клюки.
Искаше да бъде с приятелите си. В тяхната компания се чувстваше спокоен и щастлив. Пица в картонени чинийки, бира на терасата и стари вицове, на които никой друг не би се смял както приятел от детството.
Все още не се бе отказал от проклетата къща. Когато осъзна това, Джордън леко се усмихна. Искаше я така силно, както по времето, когато бе шестнадесетгодишен мечтател и пред него имаше цели неизследвани светове.
Е, щеше да се повърти тук. Бе по-търпелив, отколкото на шестнадесет години. Щеше да разбере какво възнамеряват да правят с нея Роуина и Пит, преди да заминат за своя свят.
Където и да бе той.
Може би къщата наистина бе неговото минало и бъдеще.
Припомни си откъси от напътствията на Роуина. Той бе част от миналото на Дейна, както и от настоящето й, независимо дали й харесва или не. Доста вероятно бе по един или друг начин да стане част и от нейното бъдеще.
Но какво общо имаха той и този замък с търсенето на ключа? Може би се самозаблуждаваше, че е свързан с нейното изпитание.
— Може би — прошепна Джордън на себе си. — Но точно в този момент не виждам нищо нередно в намеренията си.
Хвърли последен поглед към къщата и тръгна обратно към колата си. Щеше да се върне у Флин и да прекара известно време в размисъл. После щеше да сподели изводите си с Дейна, независимо дали тя желае да ги чуе или не.
Брадли Вейн кроеше свои планове. Зоуи бе истинска загадка за него. В един момент раздразнителна и заядлива, а в следващия безкрайно любезна. Сякаш почукваше на вратата й, и тя леко се открехваше, но миг след като го лъхне приятна топлина, се затръшваше пред лицето му и студена струя въздух го блъсваше назад.
Никоя жена не го бе намразвала още при първата им среща. Не можеше да се примири, че се случи именно с онази, към която изпитва непреодолимо влечение.
Лицето й не излизаше от мислите му, откакто преди три години го бе видял за първи път на картината „След магията“, която веднага бе купил. Беше се оказала творение на Роуина, част от серията портрети на трите дъщери от легендата.
Богинята, която от три хиляди години спеше в стъклен ковчег, имаше нейното лице.
Колкото и нелепо да му се струваше, Брад се бе влюбил от пръв поглед в жената от тази картина.
В реалността тя бе доста костелив орех, но семейство Вейн се славеха със своята упоритост и решимост на всяка цена да постигат своето.
Ако този следобед бе дошла в магазина, Брад щеше да промени графика си и да й покаже всичко. Така би му се удала възможност да прекара известно време с нея, да се държи приятелски и да й бъде полезен.
Когато колата й се бе повредила, а той случайно бе минал със своята и бе предложил да я откара, бе видял в това удобен случай. Но вместо благодарност си бе навлякъл гнева й, като не бе одобрил идеята й да се опита да я поправи, облечена с официална рокля. Разбираемо е защо бе отказал и самият той да пипне двигателя.