Ясно бе, че в близките няколко седмици той ще бъде в града и няма начин да избегне срещи с него, освен ако избягва и Флин и Брад. Неизбежно бе да се виждат.
Щом приемаше случилото се през последния месец и всичко, което бе научила, трябваше да се примири и че е било писано Джордън да се върне. Той бе част от цялата история.
И можеше да бъде дяволски полезен.
Имаше пъргав ум, който бързо отсява същината от подробностите. Това бе една от способностите, които го бяха направили добър писател. О, за нищо на света не би признала, че го смята за такъв. Би предпочела да отреже езика си, отколкото да изрече тези думи.
Но не можеше да отрича таланта му.
Бе избрал да следва този талант пред нея и все още се чувстваше наранена. Но ако Джордън можеше да помогне за откриването на ключа, тя трябваше да потисне болката. Поне за известно време.
После щеше да го измъчва колкото иска.
Поуспокоена, хапна още малко пица. Утре щеше да започне на чисто. Пред нея бе целият ден, цялата седмица и целият месец, за да направи всичко, което се изисква. Нямаше нужда да навива часовника, за да става рано за работа.
Би могла да прекара целия ден по пижама, ако желае, да се рови в книги, да съставя планове и да сърфира из Мрежата за още информация.
Щеше да си уговори нова сериозна среща със Зоуи и Малъри. Работеха добре заедно.
Не би било зле да започнат ремонта. Физическият труд стимулира умствената дейност.
Първият ключ в известен смисъл бе скрит в онази сграда. Разбира се, Малъри трябваше да създаде картината, за да го изтръгне от нея.
Може би и вторият или най-важната следа, водеща към него, също е там.
Във всеки случи това й даваше насока. Нещо солидно, за което да се залови.
Побутна пицата встрани и стана, за да позвъни първо на Малъри. След като двете решиха следващия ден да боядисват от сутринта до вечерта, тя се обади и на Зоуи.
— Здравей. Дейна е. Току-що разговарях с Мал. Утре започваме преобразяването на къщата. В девет часа. Малъри предложи в осем, но никой не може да ме измъкне от леглото толкова рано, освен ако предложи пачка пари.
— В девет ме устройва. Дейна. — Зоуи сниши гласа си до шепот. — Брадли е тук.
— О. Е, добре, няма да те задържам. Разбирам…
— Не, не. Какво да правя с него?
— За бога, Зоуи, не зная. Какво би искала да правиш?
— Нищо — отвърна тя малко по-силно, но отново зашептя. — Не зная как стана. В хола е. Играе видео бейзбол със Саймън, облечен с костюм.
— Саймън е с костюм? — Дейна изду бузи. — Доста официално облекло за домашна обстановка.
— Престани — засмя се Зоуи. — Той е с костюм. Брадли. Дойде и донесе някаква стълба. Преди да усетя…
— Какво е донесъл? Защо е дошъл? Да ти отпуши тръбите ли? В пряк и преносен смисъл. Помисли си. Имаш страхотен шанс.
— Подари ми я… Подари я на нас трите — поправи се тя. — За ремонта. Хрумнало му, че може да ни бъде от полза.
— Много мило от негова страна. Той е сладур.
— Не в това е въпросът. Какво да направя с най-обикновено пилешко?
— Брад ти е донесъл и пиле?
— Не. — В слушалката прозвуча безпомощен, отчаян смях. — Защо да ми носи пиле?
— И аз се запитах същото.
— Имам размразени пилешки гърди за вечеря. Какво да направя с тях?
— На твое място бих се опитала да ги сготвя. За бога, Зоуи, отпусни се. Това е нашият приятел Брад. Сложи месото в тиган, запържи ориз или картофи, каквото имаш, добави някакъв зеленчук и го сервирай. Той не е придирчив.
— Не ме заблуждавай. — Гласът й отново премина в съскащ шепот. — В тази къща не се готви Cordon bleu2. Дори не съм сигурна какво представлява Cordon bleu. Той носи „Одемар Пиге“. Мислиш ли, че не знам какво е „Одемар Пиге“?
„Много интригуващо“, реши Дейна, когато осъзна, че старото й приятелче Брад кара разумна жена като Зоуи да се държи като пълна откачалка.
— Добре. Слушай, какво е „Одемар Пиге“? Нещо секси?
— Часовник, който струва повече от къщата ми или поне колкото нея. Все едно. — Последва дълга въздишка. — Имам чувството, че ще полудея. Глупаво е.
— Не мога да отрека.
— До утре.
Дейна имаше какво да очаква с нетърпение на сутринта. Подробния разказ на Зоуи как се е справила с пилешкото и как е минала вечерята с Брад.
А сега щеше да прекара останалата част от вечерта в гореща вана, с нова книга в ръка.
Пета глава
Дейна реши да превърне отпускащата вана в събитие Това бе първият лукс, който можеше да си позволи една безработна. Би могла да го приеме като начин да отпразнува напускането си или като на търсене на утеха.