Избра масло с аромат на манго за тропическа екзотика и сипа значително количество. Запали свещи и реши, че малко бира би направила удоволствието още по-голямо. Вече гола, отскочи до кухнята да си налее чаша.
Когато се върна до ваната, прихвана косите си високо и намаза лицето си с хидратиращия крем, който Зоуи и бе препоръчала, макар да го бе приела с неохота. Нямаше да й навреди.
Осъзнала, че липсва един съществен елемент, отново излезе от банята, прегледа колекцията си от компактдискове и намери стар албум на Джими Бъфет. „Пълна екзотика“, каза си тя и под звуците на музика от островите с дълбока въздишка се потопи в горещата, ароматна вода.
През първите пет минути просто се наслади на топлината, уханията и пълното блаженство.
Голяма бяла топка с намръщеното лице на Джоан заподскача надолу по стръмен склон. Удряше се в камъни и по нея полепваха песъчинки, докато стигна до ръба на една скала и полетя от него с израз на ужас.
Последва я руса конска опашка.
Капка по капка, напрежението изтичаше от тялото на Дейна.
— Чао — промълви тя на себе си със задоволство.
Напрегна сили да попие крема от лицето си с кърпа и си напомни да сложи овлажняващ лосион, когато излезе от ваната.
Хвърли поглед към пръстите на краката си с недоволна гримаса. Крайно време бе за педикюр и ярък лак, който би подхождал на една бъдеща бизнес дама.
Не можеше да не се възползва от приятелството и партньорството си с професионална козметичка.
„Готови за втори етап“, каза си тя и взе книгата от ръба на ваната. Отпи глътка бира, докато отваряше на първа страница, и след миг бе погълната от историята.
Тропическата обстановка, романтиката и интригата бяха точно това, което й бе нужно. Понесе се с думите и пред погледа й се разкриха тъмносинята океанска шир и искрящият бял пясък. Почувства топлия, влажен въздух с кожата си, долови мириса на солената вода, горещината и силния аромат на лилиите на широката веранда.
Спусна се по дървените стъпала към напечения пясък. Над нея като монотонен напев отекваха викове на чайки.
Усети допира на песъчинките до босите си ходила и на ефирна коприна до коленете си.
Пристъпи покрай водата, наслаждавайки се на красотата и уединението си.
Можеше да отиде където пожелае или да остане там, където е. Дългите години на отговорности и работа, графици и задължения вече бяха зад гърба й.
Защо си бе мислила, че тези неща са толкова важни?
Вълните напредваха към брега, подобни на дипли, поръбени с дантела, и се оттегляха обратно към сърцето на океана с въздишка. Над тях проблясваха лъскавите сребристи гръбнаци на скачащи делфини, а в далечината се виждаше нежната ивица на хоризонта.
Всичко бе съвършено красиво и спокойно. Обзе я опияняващо усещане за пълна свобода и усамотение.
Дейна се запита защо се бе чувствала длъжна да работи толкова упорито и да се тревожи за настоящето и бъдещето, щом най-съкровеното й желание бе да бъде съвсем сама в свой собствен свят. Свят, напълно понятен за нея, който не й поднасяше изненади. Би могла да го промени както желае с една единствена мисъл.
В него нямаше болка, освен ако сама не поискаше да я изпита. Нямаше и компания, освен ако не й хрумнеше да я създаде. Животът й бе въртележка от цветове, движения, тишина и звуци, сякаш разгръщаше книга, която никога не ще свърши.
Ако пожелаеше да бъде с някого, приятел или любовник, бе достатъчно да си го представи.
Но истината бе, че не се нуждае от никого. Хората носеха проблеми, отговорности, грижи и задоволяване на чужди потребности. Животът в уединение бе далеч по-прост.
Доволно присви устни, докато вървеше по плажната ивица, където единствените стъпки, отпечатани в пясъка, бяха нейните, към буйната гора от палмови дървета, натежали от плод.
Бе привлечена от прохладата, която знаеше, че ще намери там. Започна да усеща тревите под краката си. Между палмовите клонки проникваха слънчеви лъчи и ярките пера на птиците, които прелитаха край нея, заблестяваха като диаманти.
Откъсна един плод — манго, разбира се, и отхапа първата сочна хапка.
Беше студен, почти замръзнал, както го обичаше, вместо да бъде затоплен от силното слънце.
Повдигна ръце и забеляза, че кожата й е гладка, със златист загар. Усмихна се, когато хвърли поглед към ноктите на краката си, оформени и лакирани в ярко розово.
„Точно това исках“, осъзна тя.
Развихри фантазията си, докато вървеше през тревна площ, и се загледа в рибките, танцуващи в шадраван с бистра синя вода. Пожела си да ги види червени като рубини и те станаха такива. Изумруденозелени. След миг желанието й бе изпълнено.