Дейна упорито остана на мястото си, отпи глътка шампанско и се намръщи на Джордън над ръба на кристалната чаша.
— Твоето участие приключи.
— Може би е така, а може би не. Във всеки случай не бих отказал покана за вечеря от красива жена, особено богиня. Хубави ресни — отбеляза той и докосна ръкава на якето й.
— Долу ръцете. — Тя се дръпна рязко и си взе малък сандвич от един поднос. — И не стой на пътя ми.
— Не стоя на пътя ти — отвърна Джордън със спокоен тон и вяло отпи глътка от питието си.
Дейна бе с ботуши с висок ток, но той стърчеше с десетина сантиметра над нея, което й се струваше изнервящо. Също като Пит би могъл да позира за някоя скулптура на воин. Бе строен и мускулест. Неподстриганите коси, тъмни, чупливи и леко разрошени, подхождаха на покоряващото му лице.
Винаги го бе намирала за невероятно красив, с изпепеляващи сини очи под черни вежди, правилен нос, издължени устни и подчертани скули, които му придаваха чаровен или заплашителен вид в зависимост от изражението.
Още по-изнервящо бе, че зад строгите черти на лицето му се криеше проницателен ум и вроден талант, благодарение на който бе станал преуспяващ писател, преди да навърши тридесет години.
Някога бе вярвала, че могат да изградят живот заедно, но той бе предпочел славата и богатството пред нея.
Дълбоко в сърцето си никога не му бе простила за това.
— Остават още два ключа — напомни й Джордън. — Ако за теб е важно да бъдат намерени, трябва да благодариш за всяка помощ, независимо откъде идва.
— Не се нуждая от помощта ти. Чувствай се напълно свободен да се върнеш в Ню Йорк.
— Ще остана до края, така че свикни с тази мисъл.
Дейна изсумтя и си взе още една хапка.
— Какво те привлича тук?
— Наистина ли искаш да знаеш?
Тя сви рамене.
— Все едно ми е, но мисля, че дори безчувствен човек като теб би трябвало да разбира, че като живее у Флин, пречи на влюбените гълъбчета.
Джордън хвърли поглед към приятеля си, който се бе настанил до Малъри и вяло играеше с русите й къдрици.
— Умея да се съобразявам. Подходяща е за него — добави той.
Каквото и да мислеше за този човек, Дейна не би могла да отрече приятелската му обич към брат й. Затова потисна огорчението си и отпи нова глътка шампанско.
— Да, наистина си подхождат.
— Тя отказва да се пренесе при него.
Дейна примигна.
— Предложил й е да живеят заедно и тя е отказала?
— Не точно. Но дамата поставя условия.
— Какви?
— Истински мебели в хола и преобзавеждане на кухнята.
— Без майтап?
За миг Дейна бе обзета едновременно от шеговито настроение и сантименталност.
— Такава е нашата Мал. Преди да усети, Флин ще заживее в истинска къща, вместо в склад, пълен с кашони.
— Вече купи съдове, които се мият, вместо картонените чинийки за еднократна употреба.
Дейна се усмихна и на бузите й се появиха леки трапчинки.
— Не е възможно.
— Смени и пластмасовите прибори.
— Господи, може би следващото нещо ще бъде кристален сервиз.
— Предполагам.
Тя избухна в смях и повдигна чашата си за тост зад гърба на брат си.
— Налапал е въдицата.
— Това ми липсваше — промълви Джордън. — За първи път, откакто се върнах, те чувам искрено да се смееш.
Изведнъж тя стана сериозна.
— Няма нищо общо с теб.
— Разбира се.
Преди Дейна отново да заговори, в стаята влезе Зоуи Маккорт, следвана на няколко крачки от Брадли Вейн. Изглеждаше разстроена, ядосана и изнервена.
„Като секси горска фея, прекарала лош ден“, помисли си Дейна.
— Съжалявам, извинявайте за закъснението.
Бе облечена с къса, прилепнала черна рокля с дълги ръкави, която подчертава изваяните й, чувствени форми. Косите й, черни и лъскави, бяха прави, късо подстригани, с бретон, спускащ се над кехлибарени очи с дълги мигли.
Зад нея Брадли приличаше на приказен принц с италиански костюм.
Когато ги видя заедно, Дейна си помисли каква прекрасна двойка биха представлявали, ако не беше гневът, струящ от Зоуи, и необичайната скованост на Брад.
— Не ставай смешна. — Роуина вече вървеше към тях. — Не сте закъснели.
— Напротив. Колата ми. Имах проблем с колата. Трябваше да я поправят, но… Благодарна съм, че Брадли намина.
Тонът й не издаваше благодарност, а раздразнение и бунтарски дух, характерен за хълмовете на Западна Вирджиния.
Роуина кимна в израз на съчувствие, когато я поведе към едно кресло и й наля шампанско.
— Можех да се справя с повредата — промърмори новодошлата.
— Сигурно. — С очевидна благодарност, Брадли прие чаша питие. — Но цялата ти рокля щеше да бъде оплескана в смазка и щеше да се наложи да се преоблечеш. Тогава щеше да закъснееш още повече. Няма нищо лошо в това да приемеш предложението да пътуваш е човек, който отива на същото място.