С все още малко сковани движения, заобиколи масата.
— Много е загубено, откакто ни изпратиха тук. Но не се е стигнало до поражение. От това се страхувах — сподели тя и хвърли поглед към Зоуи. — Може би този страх е причината да проявя известна слабост, когато най-сетне застанах срещу Кейн. Но моят крал не е слаб. Кейн погрешно е взел способността му да обича, добротата и състраданието му за слабости и е забравил колко е мъдър и могъщ.
— Видях го — тихо промълви Зоуи. — Видях златния елен с медальона. Тази сутрин стоеше край гората и ме гледаше.
— Наблюдавал е всички ни по-отблизо, отколкото предполагах. Чакал е, тъгувал е, борил се е и е кроял планове три хиляди години за онези, които ще освободят децата му. Вие сте били единствените, способни да го сторят. Това ми бе разкрито едва сега. Всички години на неуспешни опити са били подготовка за вашия час. — Внимателно приглади една салфетка. — Ако някоя от вас бе отказала, нямаше да има други. Не зная дали бих го понесла, ако знаех. Затова е било скрито от мен.
Зоуи изведнъж почувства, че краката й се подкосяват, и се подпря ни облегалката на един стол.
— Голяма отговорност за три обикновени жени от Пенсилвания.
Устните на Роуина трепнаха, но изразът на очите й остана сериозен.
— Според мен, боговете са направили най-добрия избор.
— Мечът… Вече бях открила ключа. Бях завършила изпитанието си. Разбирам, че Кейн се опита да ни попречи да го завъртим. Силата, която е получил, и решимостта му да я използва му позволиха този опит да ни спре. Но след като го открих, борбата по-нататък беше между боговете, нали?
— Ти вече бе направила това, за което бе избрана — потвърди Роуина.
— Тогава защо той даде меча на мен, а не на теб или на Пит? Или не излезе сам срещу Кейн?
— Не можеше да се бие с него в този свят. В такива случаи избира достоен воин.
— Тогава Пит или теб.
— Не.
— Защо?
За миг в очите на Роуина проблеснаха сълзи, но бързо изчезнаха. Когато заговори, тонът й бе уверен.
— Защото не ни е простено. — Сложи последния поднос на масата и се отдръпна да я огледа. — Сега не е моментът да тъгуваме. Има толкова неща, за които трябва да бъдем благодарни. Не съм прекарвала много време в кухни. Кажи ми какво следва.
„Трябва да се направи нещо“, помисли си Зоуи.
Но се усмихна, защото знаеше, че Роуина очаква това.
— Приготвяла ли си картофено пюре?
— Не.
— Ела. Ще те науча.
Събраха се около масата пред запалената камина и пламтящите свещи. Роуина успяваше да прикрива тъгата си със смях и непринудени разговори. Шампанското искреше в чашите, които не оставаха празни. От ръка на ръка се подаваха чинии и купи в безкрайна въртележка от изобилие.
— Това ще ти хареса — каза Зоуи на Пит, когато му предложи картофено пюре. — Роуина го приготви.
Той повдигна вежди.
— Как?
— Както са го приготвяли жените в продължение на много години.
В другия край на масата Роуина наклони глава встрани.
— Пит се двоуми дали да го опита. Моят смел воин се бои, че ще се наложи да яде каша и да си представя, че е амброзия.
За да докаже смелостта или любовта си, Пит сипа в чинията си малка купчина картофено пюре.
— Хубав пръстен — каза той на Зоуи и кимна към диамантите на пръста й.
— Да.
Тя завъртя ръка и със задоволство проследи отраженията на пламъците, от което камъчетата заблестяха.
— Късметлия си — каза Пит на Брадли.
— Така е. За съжаление трябва да приема и този малък грозник. — Намигна на Саймън. — Но си струва жертвата.
— Толкова много сватби — възкликна Роуина. — Толкова много планове. Определихте ли дати?
— Напоследък бяхме малко заети — започна Флин.
Малъри съблазнително примигна срещу него.
— Вече не сме.
— О. — Лицето му леко пребледня. — Права си. Е… не зная. Хм… — Всички насочиха вниманието си към него и това го накара да се почувства неловко. — Защо гледате мен? Тримата се возим в една лодка.
— Ти са кормчията, синко — каза Джордън и продължи да хапва от пуешкото.
— Господи. Наближава Коледа. Как ти се струва?
— Твърде скоро е. — Малъри поклати глава. — Надяваме се в „Малки удоволствия“ да има навалица по празниците, а и все още не съм избрала модел за рокля. Трябва да се погрижим за цветята, украсата и…
— Когато се захванеш с тези неща, ще ти бъдат нужни най-малко три-четири години. Страхотно пюре — обърна се той към Роуина.
— Благодаря.
— Определено няма да ми трябват три-четири години. Аз съм организирана жена, която знае какво иска. Това, че държа на голяма сватба, на която всичко да бъде идеално, не означава, че не мога да се справя с подготовката в разумен срок. Стига увъртания, Хенеси.