— Не бързай. Така е по-вълнуващо. — Малъри се облегна на плота, докато Дейна отваряше шампанското. — Изтощена съм, но се чувствам доволна. Почти като след страхотен секс. — Хвърли поглед към Зоуи и я видя да повдига капака. — Какво е?
— Вътре има три по-малки кутийки. И бележка. — Първо извади кутийките. — За нас са. Гравирани са имената ни. Господи, изглеждат, сякаш са от истинско злато.
Дейна грабна своята и зяпна, когато Малъри я перна по ръката.
— Не я отваряй все още. Първо да прочетем бележката.
— Много си стриктна. Какво пише, Зоуи?
— О, о! От Роуина е.
Повдигна листа, за да прочетат посланието едновременно.
Мои най-скъпи приятелки.
Зная, че получавате това писмо в щастлив момент и се радвам за вас. С Пит отново изразяваме своята обич и благодарност. В нашия свят трябва да бъде свършена още доста работа, но равновесието постепенно се възстановява. Вече започнаха празненства. Сенките никога не могат да бъдат разсеяни напълно, но сред тях светлината грее по-ярко.
Докато пиша тези редове, седя в градината и слушам гласове, които дълго време бяха замлъкнали. В тях има радост, както и в мен.
Изпращам ви дар от трите дъщери, които пожелаха да дадат на всяка от вас знак, за да й напомня за връзката, която е споделила с тях.
В деня на сватбите ви ще има тържества и от тази страна на Завесата. Боговете благославят вас и любимите ви.
С обич към вас, годениците ви и всички, които са ви скъпи,
— Струва ми се… спокойна. — Малъри въздъхна. — Толкова се радвам за нея.
Зоуи остави бележката и прокара пръсти по листа.
— Да отворим кутийките заедно.
Взеха ги и повдигнаха капаците.
— О! — Едновременно с приятелките си, Зоуи извади медальон с дълга златна верижка. — Медальоните, които носят на картината. Роуина каза, че са подарък от баща им.
Леко докосна тъмнозеления изумруд на своя.
— Толкова са изящни. — Малъри с възхищение се взираше в яркия си сапфир. — Великолепни са.
— И много лични — добави Дейна и повдигна рубина си. — Нещо като семейна ценност. Може би не сте суеверни, но навярно сте чували, че всяка булка трябва да носи нещо старо, нещо ново и прочее. Тези медальони определено са доста стари. Мисля, че и трите трябва да ги сложим на сватбата.
— Чудесна идея. Какво ще кажеш, Зоуи?
— Страхотна. — Пъхна глава през верижката и задържа камъка в шепата си. — Да вдигнем тост. Измислете нещо.
— За красотата — каза Малъри и повдигна чашата си, — истината и смелостта.
— За трите кралски дъщери — добави Дейна.
— И за нас, по дяволите.
Зоуи докосна чашите им със своята.
Докато звънът на кристала заглъхваше, сребърната мъгла на Завесата на сънищата бавно се спусна.
Засега.