Выбрать главу

— Не, всичко е наред — отвърна тя и отново се залови за работа. — Почти свърших тук.

— Бригадата излиза в обедна почивка.

— Добре, ще дойда при вас, когато съм готова. Трябва да изсъхне циментът.

Той не помръдна от прага, докато Зоуи мълчаливо продължаваше да маже. След малко приклекна до нея.

— Ще ми кажеш ли какво се е случило?

Ръката и трепна, но бързо възстанови ритъма.

— За какво говориш?

— Вече те познавам достатъчно добре, за да разбера, че нещо те тревожи. Кажи ми какво е станало от вчера насам, Зоуи.

— Ще ти кажа. — Тя остави инструмента в кофа до вратата на стаята. — Но не само на теб.

— Наранил те е?

Брад сграбчи ръката й, повдигна брадичката й и я накара да извърне глава към него.

— Не, пусни ме. Ръцете ми са изцапани.

— Сторил ти е нещо. — Тонът му бе хладен, както когато се опитваше да потисне гнева си. — Защо досега не каза нищо?

— Трябваше ми време да помисля, да си го обясня, това е. Ще ми бъде по-лесно да разкажа на всички наведнъж. — Ръката му все още докосваше бузата й. Лицето му бе съвсем близо до нейното. — Моля те, не ме докосвай така точно сега.

— Точно сега? — Пръстите му се плъзнаха към тила й. — Или никога?

Зоуи изпита желание да се протегне и да замърка.

— На този етап.

Понечи да се изправи, но той я изпревари, без да пусне ръката й, и я притегли към себе си.

— Искам да узная само едно, нали Саймън е добре?

Можеше да устои на чара му и да потисне копнежа си за близост, но бе трудно да остане равнодушна към искрената му загриженост за сина й.

— Да. Добре е. Много искаше да дойде днес. Обича да си бъбри с теб… с всички вас — побърза да добави тя. — Но не желаех да говоря за това пред него. Все още не.

— Тогава да слезем долу и да поговорим с другите, а аз ще намина през седмицата да го видя.

— Не е нужно…

— И аз обичам да си бъбря с него. И с теб. — Брад прокара пръсти от шията към рамото й. — Би могла отново да ме поканиш на вечеря.

— Всъщност…

— Утре, какво ще кажеш за утре?

— Утре? Ще готвя само спагети.

— Чудесно. Ще донеса вино. — Явно решил, че срещата е уговорена, той я задърпа навън. — Да отидем долу да се измием.

Не бе сигурна кога го бе оставила да наложи волята си и защо бе невъзможно да му откаже. Докато миеше ръцете си, Зоуи осъзна, че я бе подмамил толкова умело, че преди да усети, бе попаднала в капана.

Освен това ставаше дума за утре. Днес й се бяха струпали твърде много грижи и без да мисли за някакви си спагети.

Макар и недовършена, кухнята бе най-подходяща за сборен пункт. Парче шперплат, сложено върху две табуретки, служеше за маса, а за столове ползваха обърнати кофи и стълби.

Дейна придърпа една кофа и се настани на нея.

— С фъстъчено масло и конфитюр ли е? — попита тя когато видя сандвича, който Зоуи бе разопаковала. Масло с парченца фъстъци и гроздов конфитюр?

— Да. — Зоуи се канеше да поднесе една от триъгълните половинки към устата си, но забеляза, че Дейна буквално се облизва. — Искаш ли го?

— Отдавна не съм хапвала такъв сандвич. Половината от твоя срещу половината от ръженото ми хлебче с шунка и швейцарско сирене.

Направиха размяната и Дейна лапна първия залък.

— Превъзходно — каза тя с пълна уста. — Никой не прави по-вкусни сандвичи от мамчето. Е, ще ни кажеш ли какво има, или първо ще ядем?

Зоуи вдигна очи и погледна лицата на всички около масата. Гледаха я втренчено, в очакване.

— На челото ми ли е изписано?

— Така изглежда. — Малъри загреба кисело мляко от кофичката си. — Тази сутрин личеше, че си разстроена, но явно се опитваше да го прикриеш. Качи се горе, без да кажеш мнението си за кухнята след боядисването.

— Страхотна е. Щях да ви кажа. — Смутена да бъде център на вниманието, Зоуи разчупи сандвича си на две. — Исках първо да си починете, преди да чуете какво ми се случи снощи.

— Вече си почиваме. — Дейна потърка бедрото й. — Сега е моментът.

Зоуи заговори, без да бърза, за да бъде напълно ясна и да не пропусне някоя подробност.

— Беше различно от всичко, което сте преживели вие. Всеки от вас, който е имал среща с Кейн. Дори от онова, което стана в края на първия месец тук, в тази къща.

— Усещаше ли присъствието му? — попита Джордън.

— Това е странното. Не се задържах на никое от трите… места — Би могла да ги нарече така. — достатъчно дълго, за да осъзная какво чувствам. И не мисля, че съм се измъкнала сама, както някои от вас. Нямаше време. Сякаш си на едно място, а щом затвориш очи, изведнъж попадаш на друго.

— Да ги обсъдим едно по едно. — Флин вече бе извадил бележник. — Лежала си в хамак. — Потупа по страницата. — В своя двор ли беше?