— Не е зле — отбеляза Дейна.
— Все пак е някакво начало. Тази сутрин излязох рано и пообикалях из града, нещо като пътешествие в спомените. Опитах се да видя всичко такова, каквото бе при пристигането ми, и да проследя промените, които са настъпили.
— Или които самата ти си направила — добави Брад.
— Да — отвърна Зоуи с една от редките си усмивки на одобрение. — Не зная дали съм поела във вярната посока, но съставям списък от места и събития, които ми се струват важни лично за мен. Ако успея да ги подредя в мислите си, може би едно от тях ще се открои. Ако се окажа на прав път, навярно това няма да се хареса на Кейн. Така ще разбера.
Трудно бе да си представи себе си в битка с някого, особено със зъл магьосник. Но щеше да отвърне на първия удар. Ако имаше нещо, с което Зоуи знаеше как да се справи, то бе как да отстоява своето.
Може би нямаше да открие ключа, но не защото не го е потърсила.
През цялата неделна вечер се рови в бележките си, в книгите за келтски митове, които бяха взели от библиотеката, и в интернет от лаптопа, който Флин й бе дал назаем.
Не бе сигурна дали научи нещо ново, но поне успя да подреди нещата, които вече знаеше.
Ключът, където и да се намираше, бе свързан с нещо много лично. С живота й и с това, което искаше да постигне в него. Накрая всичко щеше да се сведе до избор. Приятелите й, или поне един от тях, можеше да участва в изпитанието й, но тя бе единствената способна да направи този избор.
„Какво искам от живота? — запита се Зоуи, докато се готвеше да си легне. — Да прекарвам следобедите си в хамак? — Понякога й се струваше толкова просто. — Да зная, че съм се измъкнала веднъж завинаги от онази каравана?“
Нищо не можеше да я върне обратно там. Освен това бе намерила пътя си през ужасяващата гора и бе дала на детето си не просто живот, а щастлив живот.
Чувстваше нужда да вярва в тези неща, както и че ще успее да изгради още по-добро бъдеще и за Саймън, и за себе си. На всяка цена трябваше да постигне успех с „Малки удоволствия“. Донякъде заради гордостта си.
Майка й винаги бе твърдяла за нея, че е твърде горда.
Може би наистина бе така и това правеше нещата по-трудни, отколкото бяха. Но от друга страна, й помагаше да преживява тежките моменти.
Не бе осъществила всичките си мечти, но бе доволна от това, което имаше.
Угаси лампата. Макар и да бе мъчително да знае, че няма към кого да протегне ръка в мрака, изпитваше удовлетворение и дори гордост при мисълта, че винаги може да разчита изцяло на себе си.
На следващия ден бе на горния етаж в „Малки удоволствия“ и сглобяваше вече готовите плотове, когато чу викове от долу. Веднага забеляза, че издават въодушевление, а не ужас или гняв. Побърза да довърши плота, с който бе заета в момента, и да слезе, за да види каква е причината за суматохата.
Гласовете идваха откъм частта на Дейна и нейният се сля с тях, когато видя голямата етажерка с книги, която вече заемаше едната стена, и двата огромни кашона на пода.
— Пристигнали са! Рафтовете ти са тук! Изглеждат чудесно Права беше да се спреш точно на тези. Подхождат на цветовете.
— Нали? Преработих схемата шест пъти. Но се чудя дали да не разменя местата на разделите за детска и нехудожествена литература.
— Защо просто не разопаковаме следващата етажерка, за да я монтираме и да видим как ще бъде най-добре?
Малъри размаха резеца си за картон.
Доставчиците внесоха нов кашон на количка.
— Къде да сложим този, госпожице?
— Боже мой — едва промълви Дейна.
— Просто го оставете тук — каза Зоуи. — Ще му намерим място. Колко си поръчала? — попита тя Дейна.
— Доста. Може би твърде много, но исках да изложа всичко, което съм решила да предлагам. А сега… Господи, сърцето ми ще се пръсне. От вълнение или от страх, вие съдете.
— От вълнение е. — Малъри енергично разряза поредния картонен капак. — Хайде, да ги подредим и ще видиш, че ще стане чудесно.
— Това е истина — възкликна Дейна, когато пристигна още един кашон. — Няма след миг отново да стоя в празна стая.
— Етажерки, книги, маси, столове. — Зоуи се включи в разопаковането. — След броени седмици ще изпием първите си чаши чай тук.
— Да. — Дейна се опомни и им помогна да монтират втората част от конструкцията. — После ще отидем да се повъзхищаваме на красивите неща в галерията на Малъри.
— И ще завършим обиколката в салона на Зоуи. — Малъри се отдръпна крачка назад. — Вижте какво успяхме да свършим за толкова кратко време. Можете ли да повярвате?