Зоуи погледна следващия кашон, който бе внесен.
— Точно сега ми е трудно да повярвам, че ще се справим с това, което ни предстои. Продължавай с резеца, Мал. Имаме доста работа.
Все още монтираха рафтове за книги, когато пред сградата спря друг камион за доставки.
— От „Хоуммейкърс“ е. — Малъри извърна глава от прозореца. — Очакваме ли доставка от „Хоуммейкърс“ днес?
— Имам няколко поръчки — отвърна Зоуи. — Не се надявах да ги изпълнят толкова скоро. Ще проверя.
Слезе до входната врата и посрещна шофьора на площадката.
— Това ли е „Малки удоволствия“? — попита той.
Приятно бе да чуе друг човек да произнася името.
— Така ще се нарича.
— Докарахме дограмата. — Подаде й фактурата. — Имаме списък на кои прозорци да я сложим. Ако няма проблем, можем да започнем. Ще бъдат готови още днес.
— Не съм поръчвала монтаж, а само доставка.
— Монтажът е включен в цената. Нося бележка — добави шофьорът и пъхна ръка в джоба си. — От господин Вейн за госпожица Маккорт.
— Аз съм госпожица Маккорт.
Зоуи се намръщи, взе плика и го разкъса. Вътре имаше един-единствен лист с едно изречение.
„Не възразявай“.
Зяпна от изненада за миг и отново го погледна. От камиона бяха слезли още двама мъже и стояха облегнати на каросерията.
— Господин Вейн каза да му се обадите, ако има проблем. Да започваме ли, или да почакаме?
— Не, няма нужда. Можете да започнете. Благодаря.
Върна се вътре и потърка тила си, докато гледаше как Малъри и Дейна инсталират поредната етажерка.
— Пристигна новата ми дограми.
— Страхотно. Може би трябва да сложим това под ъгъл — предложи Дейна.
— Дойдоха майстори, за да я монтират — продължи Зоуи, — Брадли… „Хоуммейкърс“ предлагат монтаж, включен в цената.
— Брад е голям сладур — отбеляза Малъри.
— Полезно е да познаваш собственика. — Дейна се отдръпна назад и поклати глава. — Не се изчервявай.
Зоуи нервно побутна парче картон с крака си.
— Не мислите ли, че би трябвало да платим за услугата?
— Харизан кон, Зоуи. — Малко несръчно, Дейна донамести етажерката. — На твое място бих го разцелувала, вместо да броя зъбите му. — Хвърли й дяволит поглед. — Естествено, в твоя случай не конят, а онзи, който го праща, заслужава целувки.
— Ще дойде днес на вечеря.
— Добре. Погрижи се да получи и нещо повече.
— Боя се.
Малъри остави резеца.
— От Брад?
— Да. От него и от себе си. — Зоуи потърка юмрук между гърдите си, сякаш бе почувствала болка в сърцето. — От това, което ще се случи.
— О, скъпа.
— Не зная какво да правя и какво да мисля. Ако търсех удоволствие и тръпка, би било различно. Но не е така.
— А нима мислиш, че неговата цел е такава?
— Не зная. Искам да кажа, сигурно. Той е мъж. Не го упреквам. Може би се е вживял в романтиката на нашата история. Как с общи усилия ще успеем да победим дракона. Но трябва да мисля и занапред.
— Той не постъпва безразсъдно с хората, ако за това се безпокоиш. — Вече сериозна, Дейна поклати глава. — Познавам го почти откакто се помня. Свестен мъж е.
— Виждам. Но не е мой тип и помежду ни не може да има нищо. Все пак, ако продължи да упорства, все някога ще се предам. Боя се, че ако се случи, ще започна да мечтая за нещо, което не мога да имам.
— Можеш да имаш всичко, което пожелаеш — увери я Малъри. — Ако не беше ти, нямаше да бъдем собственички на тази сграда.
— Това е глупаво. Само защото аз намерих къщата…
— Не само къщата, Зоуи. Идеята, предвидливостта, вярата. — Малъри нетърпеливо сложи ръка на рамото й и леко я побутна. — Ти сложи началото. Затова мисля, че когато решиш какво искаш всъщност, ще намериш начин да го постигнеш.
Търсейки някакво занимание, Зоуи започна да разрязва следващия кашон.
— Била ли си влюбена, преди да срещнеш Флин?
— Не. Бях изпитвала физическо влечение, симпатия. Бях хлътвала доста дълбоко, но не бях обичала никого, както Флин.
Зоуи кимна.
— А за теб, Дейна, Джордън винаги е бил голямата любов.
— Да, независимо дали го исках или не.
— Аз съм била влюбена — тихо заговори Зоуи, докато работеше. — Обичах бащата на Саймън с цялото си същество. Може би някои хора смятат, че на шестнадесет човек е твърде млад, за да бъде наясно какво изпитва, но аз му отдадох цялата си любов, без да мисля и без да се колебая. — Остави парчетата картон да паднат на пода. — Имала съм връзки с мъже. Някои от тях са се оказвали свестни, а други не, но никой не събуди толкова силни чувства у мен, както онова момче, когато бях на шестнадесет години. Желанието ми да бъда с него беше по-силно, отколкото да живея, Мал.