— Стига! По дяволите. Саймън, помогни ми с това куче.
Вече бе успяло да създаде безпорядък. По целия под се въргаляха ситни парчета хартия, като снежинки. Зоуи тръгна след него към хола и чу веселото му ръмжене, докато душеше около смачкана тубичка крем. Саймън се засмя и се втурна покрай нея. Момчето и кучето се сборичкаха на килима.
— Саймън, няма време за игри.
Най-сетне тя успя да хване олигавеното руло, но колкото по-силно дърпаше, толкова повече очите на Мо засияваха. Впиваше зъби в хартията и не преставаше да ръмжи.
— Мисли, че си играете на дърпане. Обича тази игра.
Зоуи гневно изгледа сина си. Бе застанал на колене до кучето, с ръка на гърба му. Парче хартия бе залепнало с единия край за козината на Мо, а с другия за чистите панталони на Саймън. И двамата й се хилеха.
— Не ми е до игри. — Но Зоуи не можа да сдържи смеха си. — Не! Лошо куче. — Потърка муцуната му. — Много лошо.
Мо се отпусна на задницата си, повдигна лапа и изплю рулото пред краката й.
— Иска да го хвърлиш, за да го донесе.
— О, да. Веднага, — Тя грабна рулото и го скри зад гърба си. — Саймън, донеси прахосмукачката. Ние с Мо ще си поговорим.
— Не ти е толкова ядосана — прошепна синът й в ухото на кучето. — Когато е истински разгневена, от очите й хвърчат огнени стрели.
Тичешком излезе от стаята. Зоуи бързо хвана Мо за нашийника, преди да го последва.
— О, ти стой тук. Виж колко боклук направи. Какво ще кажеш в своя защита?
Кучето се търкулна на пода и оголи корема си.
— Ще ме впечатлиш единствено ако можеш да почистиш с прахосмукачката.
Зоуи въздъхна, когато чу почукване на вратата, и Саймън извика:
— Аз ще отворя.
— Чудесно. Просто идеално.
Остана загледана след Мо, който се втурна навън, докато Саймън разпалено разказваше на Брад за последния му подвиг.
— Разтича се из цялата къща. Остави парчета хартия навсякъде.
— Виждам. — Брад погледна към хола, където Зоуи стоеше сред куп разпилени хартийки. — Веселбата никога не свършва, а?
— Сигурно се е промъкнал в килера. Трябва да почистя.
— По-добре се погрижи за тези неща. — Приближи се към нея и й подаде бутилка вино и букет жълти рози. — Ние със Саймън ще почистим.
— Не, не можеш…
— Разбира се, че мога. Имате ли прахосмукачка? — обърна се той към Саймън.
— Тъкмо отивах да я донеса.
Момчето отново се затича.
— Наистина не е нужно. Аз… ще свърша това.
— Не се безпокой. Не обичаш ли рози?
— Обичам. Прекрасни са. — Понечи да ги вземе, но когато погледна ръката си, видя, че все още стиска олигавените остатъци от тоалетната хартия. — Е, добре — каза му с дълга въздишка.
— Размяна. — Брад взе рулото от ръката й, преди тя да възрази, и пъхна на негово място букета. — Вземи и това. — Подаде й бутилката „Кианти“. — Не е зле да го отвориш. — Извърна глава към Саймън, който довлече прахосмукачката. — Да я включим и да свършим тази работа бързо, защото тук мирише на нещо много вкусно.
— Сос за спагети. Мама приготвя най-вкусния. Но първо ще ядем салата.
— Винаги има уловка. — Брад се усмихна на Зоуи и запретна ръкавите на тъмносинята си риза. — Проблемът е решен.
— Добре. Е, благодаря.
Зоуи не знаеше какво друго да прави, освен да отнесе розите и виното в кухнята. До слуха й достигна бърборенето на Саймън, а след малко и бръмченето на прахосмукачката, последвано от гневния лай на Мо.
Бе забравила, че кучето я смята за свой смъртен враг. Трябваше да го изведе от стаята. Но чу веселия смях на Саймън, по-плътния на Брад и все по-силния лай, което означаваше, че двамата насърчават Мо да протестира.
Не, щяха да се справят сами. Реши да ги остави и да се възползва от възможността да зарови лице в цветята. Никой не й бе подарявал жълти рози. Бяха толкова слънчеви и нежни. Подвоуми се в какво да ги натопи и накрая избра медна ваза, купена от дворна разпродажба и излъскана до блясък, който я правеше подходящ дом за красиви цветя.
Подреди ги и отвори виното. След като сложи тенджера с вода на котлона за спагетите, отново се залови със салатата.
Всичко щеше да бъде наред. Нямаше за какво да се безпокои. Той бе просто приятел, наминал за вечеря.
— Къщата отново е в нормално състояние — каза Брад, когато влезе при нея. Забеляза вазата върху плота. — Чудесно.
— Много са красиви. Благодаря. Саймън, пусни Мо в задния двор и довърши задачите си. После ще вечеряме.
— Какви задачи? — попита Брад и се приближи към масата с тетрадките му.
— Скапани дроби. — Саймън отвори задната врата за Мо и хвърли тъжен поглед към майка си. — Не може ли по-късно…