— Може, ако искаш след вечеря да бъдеш зает и да нямаш време за игри.
Устните му трепнаха дяволито, което бе познат знак, че е готов за сериозен спор.
— Дробите са глупост. Всичко е безсмислено. Защо трябва да ги учим, щом има компютри и калкулатори?
— Защото…
— Да, калкулаторите улесняват нещата — нехайно я прекъсна Брад и плъзна пръст по страницата в тетрадката. — Сигурно тези задачи са трудни и не можеш да се справиш сам.
— Не, не са.
— Не зная. На мен ми се струват доста трудни. Трябва да събереш три и три четвърти с две и пет осми. Непосилно.
— Само трябва да превърнеш четвъртите в осми. Ето така. — Саймън грабна молива си, прехапа език и извърши превръщането. — Сега събираш шест осми с пет осми, което прави едно и три осми и добавяш останалите числа. Получава се шест и три осми. Виждаш ли? Отговорът е шест и три осми.
— Ха. Ето, че реши задачата.
— Това номер ли беше? — подозрително попита Саймън.
— Не зная за какво говориш. — Брад разроши косите му. — Хайде, имаш само още една, умнико.
— Господи.
Зоуи не откъсна очи от Брад, докато стоеше надвесен над рамото на сина й, и сърцето й щеше да се разтопи, когато той вдигна глава, срещна погледа й и се усмихна.
Не, не можеше да гледа на него просто като на приятел, който им гостува за вечеря.
— Готово! — Саймън затвори тетрадката. — Свободен ли съм вече, надзирателке?
— Стига толкова изтезания за днес. Прибери учебниците и се измий за вечеря. — Когато остана насаме с Брад, Зоуи наля две чаши вино. — Имаш подход към опърничавите деца.
— Може би защото самият аз бях такъв. — Той взе едната чаша. — Добър е по математика.
— Да. Справя се в училище. Но мрази домашните.
— Нормално е, нали? Какво си сложила?
— Просто…
Зоуи смутено погледна към тъмносиния си пуловер.
— Нямам предвид дрехите, а парфюма ти. Винаги ухаеш страхотно, но винаги различно.
— Изпробвам различни продукти. Сапуни, кремове и… — Доловила блясъка в очите му, тя повдигна чашата към устните си, за да не му даде възможност да се приближи и да я целуне — парфюми.
— Интересно е. Повечето жени имат любим аромат, който е като техен отпечатък и остава в съзнанието на един мъж. А ти караш мъжа да се пита на какво ли ще ухаеш днес, за да не може да престане да мисли за теб.
Трудно бе да устои на близостта му, но ако се отдръпнеше, би било твърде очевидно.
— Не слагам парфюм заради мъжете.
— Зная. Това го прави още по-съблазнителен.
Очите й издадоха паника, когато хвърли тревожен поглед към вратата, и в този миг до тях достигнаха стъпките на Саймън. Брад застана на крачка от нея и я остави да приготви вечерята.
— Ще ядем ли? — попита момчето.
— Току-що сложих спагетите. Сядай. Ще започнем със салатата.
Брад бе впечатлен от красиво подредената маса. Имаше пъстри съдове и подложки с весели шарки. Горяха свещи, за които Саймън не подхвърли никаква реплика, и това го накара да реши, че не са нещо необичайно за дома на семейство Маккорт.
По време на вечерята забеляза, че тя постепенно и отпуска. До голяма степен заслугата бе на сина й. Не преставаше да бърбори, да задава въпроси и да прави шеговити коментари, които едва успяваше да изрече с пълна уста, докато лакомо поглъщаше храната.
Не би го упрекнал. Майка му бе приготвила превъзходни спагети. Самият той си сипа допълнително.
— Харесват ми изгледите в хола ти — каза й Брад.
— Картичките? Получавам ги от познати, които пътуват.
— Сами правим рамките — намеси се Саймън. — Мама има инструменти. Може би някога и ние ще пътуваме и ще изпращаме картички. Нали, мамо?
— Къде би искала да отидеш?
— Не зная. — Зоуи вяло завъртя вилицата в чинията си. — Където и да е.
— Един ден ще отидем в Италия и ще ядем спагети там.
Саймън се усмихна и отново лапна голяма хапка.
— Няма да бъдат по-хубави от тези на майка ти.
— Ти бил ли си там?
— Да. Минавал съм по онзи мост във Флоренция, който имате на картичка.
— Готино ли е? — полюбопитства Саймън.
— Да.
— Има и един град, където по улиците тече вода.
— Венеция, Саймън — напомни му Зоуи. — С многото канали. Ходил ли си във Венеция? — попита тя Брад.
— Да. Прекрасно е. Навсякъде се возиш на лодка — обърна се той към Саймън. — Или вървиш пеша. Има водни таксита и автобуси.
— Супер!
— Наистина. Вън Венеция няма коли и пътища за тях. Някъде имам картички. Ще ги намеря и ще ти ги покажа. — Отново насочи вниманието си към Зоуи. — Как върви работата?
— Днес пристигнаха етажерките на Дейна. Прекъснахме всичко останало, за да ги сглобим. Това е важен момент за нас. Докараха и дограмата. — Тя прочисти гърлото си. — Искам да ти благодаря, че си уредил поставянето. Много щедро от твоя страна.