Выбрать главу

Загледан в Зоуи, Брад преобърна момчето и го остави да стъпи на земята.

— Върви. Скоро ще ти дам възможност за реванш.

— Супер. Кога?

— Какво ще кажеш за петък вечерта? Можеш да дойдеш у дома и да доведеш и майка си. Ще вечеряме, а после ще отидем в стаята за игри.

— Да! Нали си съгласна, мамо? — Саймън обви ръце около талията й в очакване на отговор. — Не казвай „ще видим“, просто кажи „да“. Моля те!

Коленете й все още трепереха.

— Да. Добре.

— Благодаря.

Прегърна я, подсвирна на кучето и с танцова стъпка излезе от стаята.

— Помисли си, че ще го ударя.

Тонът на Брад издаде такова изумление, че Зоуи потръпна.

— Изглеждаше толкова ядосан, че… Извинявай. Зная, че не би го направил.

— Нямам навик да пребивам деца.

— Разбира се. Беше инстинктивна реакция.

— Някой друг удрял ли го е? Срещала ли си се с някого, който му е посягал?

— Не. Не — повтори тя и се опита да възвърне спокойствието си. — Никой не му е обръщал толкова голямо внимание. Само да видя някого да вдига ръка срещу него, когато съм наблизо.

Явно доволен от отговора й, той кимна.

— Можеш да бъдеш сигурни, че няма да бъда аз.

— Обидих те. Обидите не са в стила ми… Беше неволно. Стана толкова бързо, ти се ядоса и… Устната ти е разкървавена.

— Просто се боричкахме. Доколкото си спомням, моята майка казваше, че при подобна игра е нормално някой да пострада. — Брад докосна разцепената си устна. — Вие, майките, винаги сте прави, нали?

— Опитваш се да ме успокоиш. — Следвайки инстинкта си, Зоуи взе една салфетка от подноса, навлажни я с език и попи кръвта от устната му. — Когато влязох преди малко и ви видях заедно, искрено се зарадвах. Можеше да се оставиш да те победи, но ти не го направи. Одобрявам това, защото не искам да израсне с мисълта, че винаги ще побеждава. Човек трябва да се научи и да губи, и… — Замълча и смутено сведе поглед към салфетката, когато осъзна какво бе сторила с нея. — Господи. — Смачка я в ръката си. — Беше глупаво.

— Не. — Наивно трогнат, Брад хвана ръката й. — Беше много мило.

— Нищо особено. Но кървенето спря. Може би известно време ще пари.

— Забрави една стъпка. — Сложи ръка на талията й и прокара другата си длан по гърба й. — Не трябва ли да целунеш нараненото място, за да облекчиш болката?

— Не изглежда толкова зле.

Всъщност изглеждаше съблазнително. Той имаше неустоими устни.

— Боли — промърмори Брад.

— Е, за да не хленчиш като бебе…

Зоуи се наведе към него с намерението леко да докосне наранената му устна със своите. Нехайно, приятелски. Всмука я и потисна тръпката, която усети.

Той не я притисна в прегръдката си и не се опита да продължи целувката, а просто я задържа там, където бе, без да откъсва очи от нейните.

— Все още боли — каза Брад. — Може ли още веднъж?

В съзнанието й звъняха предупредителни камбанки, но не им обърна внимание.

— Да.

Отново долепи устни до неговите. Бяха толкова топли и чувствени. С тих стон се предаде на въздействието им, прокара език по тях и зарови пръсти в косите му.

Той все още чакаше. Бе напрегнат, мускулите му трептяха и дишаше учестено. Но чакаше.

Зоуи обви ръце около врата му и бавно се потопи в топлината и силата, струяща от него. Вълнуващо бе да се носи по тази вълна на опиянение, да вкусва от сладостта на целувката и допира на телата. Толкова неща, които безмилостно бе потискала в себе си, изведнъж се пробудиха за нов живот.

— Господи — простена тя и го обгърна с тялото си.

Би се заклел, че усети как земята се разлюля под краката му. Зави му се свят. За един кратък миг от плахи и нежни ласките й бяха станали горещи и жадни.

В отчаян копнеж за още, той наклони глава, всмука долната й устна и чу тих, сподавен стон.

Когато плъзна ръце по тялото й, тя се изтегна, сякаш се събуждаше от дълъг, блажен сън.

След миг подскочи и хвърли уплашен поглед към вратата.

— Саймън — едва успя да промълви Зоуи и приглади косите си.

Отдръпна се крачка назад, когато Саймън и Мо влязоха в стаята. Момчето бе облечено с пижама на картинки от анимационни филми и ухаеше на паста за зъби.

— Готов ли си? — Тя се усмихна на сина си. Слепоочията й все още пулсираха от нахлулата кръв. — С господин… с Брад тъкмо щяхме да пием кафе.

— Гадост.

Саймън се приближи към майка си и подаде буза за целувка.

— Ще дойда при теб след малко.

— Добре. Лека нощ — каза той на Брад. — Нали ще изиграем един реванш?

— Разбира се. Почакай. Искам да чуя мнението ти за нещо.

Преди Зоуи да се досети за намерението му, Брад я прегърна и впи устни в нейните. Бе сравнително сдържан, а тя стоеше неподвижна като статуя, но все пак това бе целувка.