След миг той се отдръпна, задържа едната си ръка на талията й и повдигна вежди срещу Саймън.
— Е, какво ще кажеш?
Очите на момчето бяха издължени като тези на майка му и имаха същия жълтеникав цвят и любопитен израз. След пет секунди размисъл кръстоса поглед, пъхна пръст в устата си и издаде звуци на отвращение.
— Аха — каза Брад. — Въпреки тази реакция, питам те, имаш ли нещо против да целувам майка ти?
— Не, стига да не правите нещо гадно. Чък казва, че брат му Нейт обичал да пъха език в устата на момичетата. Сигурно не е вярно. Нали?
С героично самообладание, Брад запази сериозния израз на лицето си.
— Има различни видове целувки.
— Ясно. Е, ще взема Мо при мен, за да не ви гледа, ако решите отново да правите гадости.
— Чао, хлапе. — Когато Саймън и Мо се отдалечиха, Брад се усмихна на Зоуи. — Каква гадост би искала да направим?
— Предпочитам просто да пийнем кафе.
Шеста глава
През следващите дни Брад бе зает със срещи във връзка с плановете за разширяване на „Хоуммейкърс“. Не се оплакваше, защото се бе върнал в Плезънт Вали именно с идеята да се установи за постоянно, да ръководи североизточния клон на семейната империя и да увеличи площта на местния магазин с петстотин квадратни метра.
Това означаваше подготвяне на документи, свикване на съвещания, назначаване на персонал, консултации с архитекти и строителни предприемачи и преценяване на оферти от производители.
Можеше да се справи. Цял живот се бе готвил да поеме ръководството на компанията, а през последните шест-седем години в Ню Йорк бе усвоил всички тънкости в управлението на голяма национална търговска верига.
Той бе от фамилията Вейн, трето поколение собственик на „Хоуммейкърс“. Нямаше намерение да се предава. Бе твърдо решен да направи първия магазин на компанията най-големия, най-престижния и най-преуспяващия.
Баща му не бе възхитен от това решение. Брадли Чарлз Вейн III смяташе, че е продиктувано от сантиментални подбуди.
„Така е — помисли си Брад. — Но защо не?“ Дядо му бе открил скромен железарски магазин, а после бе заложил всичко, което притежава, за да осъществи амбициите си да изгради успешен бизнес със материали и инструменти за домашни ремонти с основен клон в подножието на възвишенията Лоръл.
С кураж, хъс и далновидност бе успял да открие втори магазин, после трети, а по-късно и още, докато се превърне в символ на американската предприемчивост, както бе представен във вестник „Таймс“ още преди да навърши петдесет години.
„Сантименталност — каза си Брад, — но съчетана със солидна доза от куража, енергията и далновидността на Вейн“.
Разгледа родния си град, докато минаваше с колата през централната част. Вали процъфтяваше с бавни, но уверени темпове. Пазарът на недвижими имоти в областта бе силен, а когато хората купуваха жилища, пускаха корени и се установяваха. Оборотът на магазините бе стабилно над средния за страната, а туристите вливаха значителни приходи в местната икономика.
Вали се радваше на спокойната атмосфера на малкия град и същевременно печелеше от близостта си до Питсбърг.
За курортистите имаше походи в планината, ски училище, разходки с лодка, уютни кръчми и ресторанти. Провинциална романтика на час път от суматохата на големия град.
Бе добро място и за живеене, и за бизнес.
Брад бе пристигнал с намерението и за двете.
Може би не бе предвидил, че ще бъде толкова зает, но търсенето на мистериозни ключове не влизаше в плановете му, а и не бе очаквал да се влюби в горда самотна майка и да се привърже към непокорния й син.
Все пак всичко бе въпрос на поставяне на ясни цели, въвеждане на приоритети и уреждане на подробностите.
Паркира и влезе в сградата на „Вали Диспеч“, за да се погрижи за някои от тези подробности.
Замисли се за приятеля си, който бе главен редактор на местния вестник. Флин не се вместваше в образа на човек, способен да ръководи персонал, да гони срокове и да решава проблеми с рекламите, съдържанието на изданието и цената на хартията, Докато се качваше към офиса му. Брад си помисли, че може би благодарение на това старият му приятел е толкова добър в професията си.
Притежаваше способността да кара хората да правят това, което той желае, без да чувстват, че им е оказан натиск.
Брад си проправи път между бюрата и репортерите, сред какофонията от телефонен звън, тракане на клавиатури и гласове. Усети мирис на кафе, закуски и нечий афтършейв с аромат на бор.
Най-сетне зърна Флин в остъклената кабина на главния редактор. Седеше на ръба на бюрото си с риза на райета, джинси и маратонки „Найк“.