Възползвайки се от привилегията на дългогодишното приятелство, Брад влезе направо през отворената врата.
— Лично аз ще отразя срещата, господин кмете.
Флин извърна глава към телефона на бюрото си и тонколоната с примигваща лампичка.
Брад се усмихна, пъхна ръце в джобовете си и изчака, докато приятелят му приключи разговора.
— Извинявай. Не знаех, че говориш по телефона.
— На какво дължа честта да бъда посетен от висш изпълнителен директор в скромния си офис тази сутрин? — попита Флин.
— Искам да разнасям вестници следващата седмица.
— Твърде шикозно си облечен за вестникарче.
Флин докосна ръкава на сакото му.
— След малко трябва да отскоча до Питсбърг по работа. — Брад сложи папката, която носеше, на бюрото. — Отбих се да поръчам десет цветни рекламни страници и талони за отстъпка през седмицата преди Деня на благодарността. Надявам се на голяма печалба в петъка.
— Аз съм човекът, който ти трябва. Искаш моите хора да поговорят с твоите. Обичам да казвам това. Звучи като реплика от холивудски филм.
— Ето каква е идеята. Искам реклама на местно, а не на корпоративно ниво. Да се отнася конкретно за магазина във Вали и да бъде нещо изискано, а талонът да може да се носи лесно в портмоне или джоб. И искам едни брой на „Диспеч“ посветен изцяло на моята реклама, без притурки, брошури и други карета.
— В празничната седмица всички се надпреварват да рекламират — предупреди го Флин.
— Именно. Не искам да се загубя сред множеството. Ще заема целите страници за реклами в броя.
Флин потърка длани.
— Ще ти струва скъпо.
— Колко?
— Ще се посъветвам с рекламния отдел и ще определим цена. Десет цветни страници — потвърди Флин и нахвърля бележка. — Ще ти се обадя утре.
— Добре.
— Виж ти, можели сме да бъдем и бизнес партньори. Искаш ли кафе?
Брад погледна часовника си.
— Да. Искам да поговорим за още нещо. Може ли да затворя?
Флин повдигна рамене, когато Брад кимна към вратата.
— Разбира се. — Наля кафе и се върна на бюрото си. — Заключа ли?
— От два дни не съм се чувал с никого. При последната си среща със Зоуи останах с впечатлението, че не желае да говори на тази тема. Поне с мен.
— Значи се питаш дали не е разговаряла с мен или по-скоро с Мал и дали Мал не е споделила нещо? Не мога да ти помогна — каза Флин. — Малъри предполага, че Зоуи изчаква следващия ход на Кейн, за да отгатне намеренията му.
— Прегледах напътствията. Според мен Зоуи е тази, която трябва да предприеме следващ ход. В петък вечерта Ще се видя с нея, но не е зле да поумуваме преди това.
— В петък? — Флин отпи глътка кафе. — Имате среща?
— Поканих Саймън да поиграе у дома. — Брад нервно закрачи из офиса, докато говореше. Ще доведе и майка си.
— Хитро.
— Човек прави каквото може. Хлапето е страхотно. С него не е толкова сложно, колкото с майка му.
— Изглежда, е изминала тежък път и винаги се е справяла сама. Това напълно се връзва с напътствията й.
— Тя е изключителна жена.
— Хлътна ли вече по нея?
— Да. — Брад се опита да се успокои и се облегна на перваза. — Проблемът е, че тя ми няма доверие. Но напредвам. Поне не настръхва и не започва да се държи студено всеки път, когато я погледна. Все пак понякога ми се струва, че съм паднал от друга планета и срещам враждебност.
— Тя има дете. Самотните майки трябва да бъдат предпазливи, ако са умни. А Зоуи е умна.
— Луд съм по малкия. Колкото повече време прекарвам с него, толкова повече ми се иска да бъдем заедно. Бих искал да узная нещо за баща му.
Флин поклати глава, щом срещна въпросителния му поглед.
— Съжалявам. Източниците ми не са словоохотливи по този въпрос. Най-добре пробвай с директния подход и я попитай.
Брад кимна.
— Само още нещо, преди да тръгна. Ще пишеш ли за тази история?
— „Дъщерите в стъклен плен“ — замислено каза Флин, сякаш прочете заглавието във въздуха. — Гореща новина от Плезънт Вали, Пенсилвания. Двама келтски богове наемат къща на едно от възвишенията Лоръл, за да издирят три местни жени и да ги изпратят на поход за трите ключа от ковчежето с душите на девойките от легендата. — Засмя се и отново повдигна чашата си. — Би се получил интригуващ материал. Приключения, любов, пари, опасности, личен триумф и свръхестествени сили. Всичко това тук, в спокойния ни роден град. Да, хрумвало ми е. В началото си мислех: Господи, ще бъде статията на века. Зная, че биха могли да ме откарат в лудница, но това не би ме спряло.
— А какво те спира?
— Трите ще станат център на вниманието, нали? Някои хора ще повярват, други не, но всички ще ги атакуват с въпроси и ще настояват за изявления. Никой от нас вече няма да има нормален живот. — Сведе поглед към кафето си и леко сви рамене. — А какъв е смисълът на цялата история? Всеки да живее така, както желае и както заслужава. Ще бъде различно, ако Джордън я опише в книга и я превърне в художествено произведение. Но аз няма да я отразя във вестника.
— Винаги си бил най-разумният от нас.
Флин задържа чашата на педя от устните си.
— Така ли?
— Разсъждаваш най-трезво и си наясно с чувствата си. Затова реши да останеш във Вали и да поемеш вестника, вместо да заминеш. Може би затова ние с Джордън не се бояхме да напуснем града. Знаехме, че когато се върнем, ти ще бъдеш тук.
Флин не можа да намери думи, което се случваше рядко.
— Е… — едва успя да промълви той.
— Трябва да тръгвам за Питсбърг. — Брад побутна кафето си и стана. — Обади се на мобилния ми телефон, ако узнаеш нещо, докато ме няма.
Все още безмълвен, Флин само кимна.