— Жалко. — Но Зоуи го каза с насмешка. — Не бих й желала лош късмет, ако не ме беше уволнила по този начин. Обвини ме, че съм взела пари от касата. Нарече ме крадла.
— Спокойно.
— О, извинявайте — промълви тя, когато осъзна, че неволно е оскубала госпожа Хенсън. — Побеснявам всеки път, когато се сетя за това. Вършех добра работа за нея.
— Беше твърде добра. Много от редовните й клиентки искаха ти да правиш прическите им, а не тя. Просто ти завиждаше.
— Познавате ли Марси? Маникюристката? Обадих й се преди няколко дни, за да й предложа да работи при мен. Съгласна е.
— Не казвай на никого.
— Трябва да го запазим в тайна, докато уредя всичко. Не искам Карли да я уволни и да остане без работа, преди да открия салона. Но е готова да подаде предупреждение веднага щом й кажа. Поддържа приятелство със стилистка в Питсбърг, която ще се омъжва в началото на годината и иска да се премести някъде по-близо до Вали. Марси ще я попита какво би казала за работа тук, в града, и ще я доведе. Твърди, че е добра.
— Явно напредваш.
— Всичко върви като по вода. Крис ще поеме масажа и някои от козметичните процедури. А помощничката на Дейна в книжарницата има приятелка, която е работила в лечебен център в Колорадо и наскоро се е завърнала във Вали. Ще поговоря и с нея. Толкова е вълнуващо… стига да не мисля за разходите за заплати.
— Ще потръгне. Ще се справиш блестящо.
— Днес дойде водопроводчикът да поднови сифоните на мивките. Осветлението е готово и остана само да довърша плотовете. Когато се огледам, ми се струва, че сънувам.
— Това е твоята сбъдната мечта, Зоуи. Заслужаваш го.
„Наистина го заслужавам — каза си Зоуи по-късно, докато измиваше четката и купата. — Постигнах го с труд“.
Все пак донякъде й се струваше, че е дар. Обеща си никога да не подценява шанса, който бе получила.
Щеше да полага усилия, да бъде добър партньор и работодател. Знаеше какво е да работиш за някого, който се стреми да запълни графика си, без да го е грижа за хората, на които се крепи бизнесът му. За човек, забравил какво е да стои прав час след час, докато го забодат ходилата и гърбът.
Но тя нямаше да забрави.
Може би това не бе пътят, по който бе очаквала да поеме преди години, когато бе младо момиче, изпълнено с мечти за нещата, които ще постигне с ума си.
Но вече бе поела по този път и щеше да докаже, че е верен.
— Можеш да се върнеш назад и да промениш всичко.
Обърна се и застана с лице срещу Кейн. Изненадата, шокът и дори страхът бяха забулени в гъста мъгла. Знаеше, че са там, но не можеше да ги изпита.
Бе красив, но красотата му бе зловеща. Имаше черни коси, тъмни очи и високи скули, изпъкващи под бледата му кожа. Оказа се по-висок, отколкото си го бе представяла. Тялото му не бе мускулесто като на Пит, а слабо и грациозно. Навярно можеше да се придвижва бързо и бе гъвкав като змия.
— Чудех се кога ли ще дойдеш.
Гласът й прозвуча глухо, сякаш изрече думите по-скоро в съзнанието си.
— Наблюдавах те. Беше приятно занимание. — Приближи се и докосна бузата й. — Красива си. Твърде красива, за да прекараш живота си в грижи за външността на другите. Винаги си искала нещо повече. Никой не те е разбирал.
— Не, мама разбираше и това я ядосваше. Нараняваше чувствата й.
— Тя не те познаваше. Държеше се с теб като с робиня.
— Имаше нужда от помощ. Изнемогваше.
— А когато ти се нуждаеше от помощ? — Гласът му бе мелодичен, а изражението — изпълнено с разбиране. — Горкото момиче. Използвано, предадено и изоставено. И принудено цял живот да плаша за една безразсъдна постъпка. А ако не беше се случило? Животът ти щеше да бъде толкова различен. Не се ли замисляш?
— Не, аз…
— Виж. — Повдигна пред очите й кристална сфера. — Виж как биха могли да се развият нещата.
Безсилна да стори каквото и да е, тя се потопи в сцената.
Озова се седнала на мек въртящ се стол, загледана навън през прозореца във високите здания на голям град. Държеше до ухото си телефонна слушалка и по лицето й се четеше задоволство.
— Не, не мога. Тази вечер заминавам за Рим. Малко работа, но по-скоро за удоволствие. — Погледна часовника с тънка златна верижка на ръката си. — Нещо като награда за сделката „Куортърмейн“. Едноседмична командировка. Разбира се, че ще ти изпратя картичка. — Засмя се и се завъртя на стола си, когато секретарката й донесе кафе във висока порцеланова чаша. — Ще ти се обадя, когато се върна. Чао.
— Капучиното ви, госпожице Маккорт.
— Благодаря. Папката с документите на Модесто?
— Вече е в куфарчето ви.
— Страхотна си. Знаеш как да се свържеш с мен, но не ме търси във вторник. Ако не е нещо спешно, дръж се, сякаш съм отлетяла в космоса и никой не може да ми се обади.