Выбрать главу

— Разчитайте на мен. Никой не заслужава тази почивка повече от вас. Приятно прекарване в Рим.

— Сигурна съм, че ще бъде приятно.

Докато отпиваше кафе, Зоуи се завъртя към компютъра и отвори един файл, за да провери последните подробности.

Обичаше работата си. Никои хора биха казали, че счетоводството е пълна скука, но за нея то бе предизвикателство и приключение. Ръководеше финансите на няколко от най-големите корпорации в света и бе добра в работата си.

Бе изминала дълъг път от изчисляването на приходите и разходите на майка си дотук.

Усърдно бе учила, за да спечели стипендия в колеж и да получи диплома и бе постъпила като нов служител в една от най-престижните международни банкерски фирми в Ню Йорк. Бе успяла да се издигне само благодарение на способностите си. Преди да е навършила тридесет години, вече разполагаше със собствен офис на петдесетия етаж с няколко подчинени.

Имаше прекрасен апартамент, вълнуващ живот и кариера, в която напредваше ден след ден. Бе пътувала до всички места, за които бе мечтала, когато се бе измъквала от къщи, за да се разхожда сама в гората като момиче.

Не бе успяла да обясни на семейството си, че държи да постигне едно нещо — уважение.

Доволна, изключи компютъра и допи кафето си. Стана от бюрото, взе куфарчето и преметна палтото върху ръката си.

Рим я очакваше.

Работата бе на първо място, но можеше да си позволи някое и друго развлечение. Възнамеряваше да отдели време за пазаруване. Нещо кожено, нещо златно. „Армани“ или „Версаче“? Може би и двете. Кой го заслужаваше повече?

Погледна към вратата, но спря и се обърна. Имаше натрапчивото чувство, че е забравила нещо. Нещо важно.

— Колата ви пристигна, госпожице Маккорт.

— Да, идвам.

Отново се загледа във вратата. Не, не можеше да замине.

— Саймън. — Завъртя се така рязко, че залитна и трябваше да се подпре на стената. — Къде е Саймън?

Хукна навън, крещейки името му. Излетя от кристалната топка и падна на пода в кухнята си.

— Не се изплаших — сподели Зоуи с Малъри и Дейна. — Дори когато се приземих на пода. По-скоро се питах: Как ти се струва?

— Нищо друго ли не ти каза? — попита Дейна.

— Нищо. Беше много тактичен — отвърна Зоуи, докато прикрепяше плотовете към стената. — Говореше със съчувствие. Никак не ми се стори страшен.

— Защото се е опитвал да те изкуши — отбеляза Малъри.

— И аз мисля така. — Зоуи за последен път помръдна плота и кимна, — „Не би ли искала животът ти да протече така, вместо както в действителност“? Сякаш бе въпрос на една единствена крачка.

— Разклонение на пътя.

Дейна сложи ръце на кръста си.

— Точно така. — Зоуи отбеляза мястото на последния болт и проби отвор. — „Ето ти шанс да имаш зашеметяваща кариера и интересен живот, да летиш до Рим. От теб се иска само едно. Да не забременяваш на шестнадесет години“. Решил е, че щом не може да ме сплаши чрез Саймън, достатъчно е просто да го елиминира.

— Подценил те е.

Зоуи вдигна поглед към Малъри.

— Да, така е, защото нищо в онази кристална топка не може да се сравни със Саймън. Знаете ли какво? Не може да се сравни и с това, което правя тук заедно с вас. — Усмихна се и се изправи. — Носех страхотни обувки. Мисля, че бяха „Маноло Бланик“, като на онази актриса… Сара Джесика Паркър.

— Хм. Красиви секси обувки или деветгодишен син. — Дейна потърка брадичката си. — Труден избор.

— Засега ще се задоволя с евтините чепици, които имам. — Зоуи се отдръпна назад и огледа готовия плот.

— Той не ме плаши — засмя се тя и остави бормашината. — Сигурна бях, че ще се страхувам, но не е така.

— Не преставай да бъдеш нащрек — предупреди я Малъри. — Той не приема отговор: Не, благодаря.

— Няма да получи друг. Впрочем отново ме накара да се замисля за напътствията. Избори. Миг на прозрение, както го наричаш ти, Малъри. Мисля, че за мен настъпи такъв в нощта, когато заченах Саймън или когато реших да го родя. Но ми се струва, че има и друго съдбовно решение, което вече съм взела или ще се наложи да взема.

— Можем да съставим списък — заговори Малъри и накара Дейна да се засмее.

— Защо ли очаквах да кажеш това?

— Списък — продължи Малъри, след като хвърли укорителен поглед към приятелката си — на значимите събития и решения в живота на Зоуи, както и на не толкова значимите, но довели до важни последици. Преди няколко дни тя се досети, че гората с множество пътеки е Вали. Този път гората е животът й. Ще потърсим пресичания, връзки, как един избор води до друг и по какъв начин може да се окаже свързан с ключа.